Милен Гетов: Разлика между версии

'''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, гр. Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк , гр.Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през м.месец октомври  1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към І-ва българска армия в състава на ІІІ-ти Украйнски фронт в края на ІІ-та Св.война. Завършва специалност "[[Журналистика|Славянски филологии]] в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г.. В Българската кинематография работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром , в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики,  пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов, редица спортни филми, пътеписи и очерци.

         '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980г1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“," Синята безпределност" и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет за телевизиониятелевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. В тях изгрява звездата научастват не един и два колоси на българското кино и театър – Коста Цонев, Аня Пенчева, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с  Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев , сериаласериалът по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“, детскиядетският сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“,  телевизионитетелевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият телевизионен театър , който снима в далечната 1969г. в БНТ е „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов . Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Павлов снима новелановелата „Нестинарка“,. вВ КиноцентърСИФ "Бояна" произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. 

За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза  на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос.

'''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ  / 1944 - 2014 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ  – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.'''