Любимец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Препратки към пояснителни страници
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Препратки към пояснителни страници
Ред 27:
В местността [[Дана бунар]] край Любимец е открито [[Неолит|къснонеолитно]] ямно [[светилище]], определяно като най-старото в [[Европа]] и свързвано с етапи III – IV на [[Карановска култура|Карановската култура]]. То представлява група от ями, използвани за извършване на [[Жертвоприношение|жертвоприношения]] в продължение на столетия през периода 5400 – 5000 година пр.н.е., в и около които са открити множество отломки от [[керамика]] и [[Статуетка|статуетки]].<ref>{{cite journal | last = Николов | first = Васил | year = 2007 | title = Археологическо проучване на най-старото ямно светилище в Европа | journal = Везни | volume = 7 | pages = 11 – 12 | issn = 0861606X}}</ref>
 
От 3-то до 1-во хилядолетие преди новата ера, [[Цивилизация|цивилизацията]] в този край, обитаван тогава тракийското племе [[одриси]], постига възход, който го поставяизвисява до нивото на едновърховите нивокултурни съсдостижения Средиземноморскатана култура[[Средиземноморие|Средиземноморието]]. Одрисите запазват най-дълго етническия си облик, създават държавна организация ([[Одриско царство|Одриското царство]]) и висока материална и духовна култура.
 
Впоследствие районът влиза в границите на [[Римска империя|Римската империя]], а по-късно - и на [[Византийска империя|Византия]], както и на други [[Средновековие|средновековни държави]].
 
Първите сведения за съществуването на съвременното селище са от 1573 година, когато то е споменато под името '''Хебитче''' в [[Пътепис|пътните бележки]] на [[Австрийци|австриеца]] Якоб фон Бецек. Известно е с наименованието '''Хебебдже''' или '''Хебибчево''', което според местна легенда идва от името на някой си Хебиб ага, в чиито владения попада селото. Според сведения от 1688 година по онова време в него има пощенска станция и пункт за смяна на конете (''[[мензил]]'') на османския път от [[Одрин]] към [[Харманли]].
 
През 1906 година селото е преименувано в Любимец, превод на [[Турски език|турското]] Хебиб.<ref>{{cite journal | last = Бонев | first = Боньо | year = 2007 | title = Сплотеност и тачене на традицията | journal = Везни | volume = 7 | pages = 29 – 30 | issn = 0861606X}}</ref>
Ред 54:
| 2011 = 7654
}}
Етническият състав включва 6096 [[българи]] и 1322 [[цигани]].<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref>
 
== Обществени институции ==
=== Читалище „Братолюбие“ ===
[[Читалище]]то в Любимец е основано през 1884 г. под името „Братолюбие“. През 1953 г. то е преименувано в Народно читалище „Септември“. [[Учител|Учителите]] Петър Митев, Господин Карагьозов и Александър Вапцаров, заедно с любознателните селяни Вангелаки Бояджиев, Добри Станев, Георги Старирадев, Христаки Бояджиев и др. поставят началото на читалищното дело в Любимец. Първите културни прояви на новооснованото читалище се осъществяват в малката стаичка на училището в черковния двор. Тук се изнасят и първите пиеси. В училищната стая се организират неделни [[Сказка|сказки]], изнасяни от учителите Петър Митев и Александър Вапцаров. Същевременно се учредява читалищната [[библиотека]], пак в една от стаите на старото училище в черковния двор. Библиотечното обслужване се извършва на обществени начала. В учебните стаи на училището се организират и [[Вечеринка|вечеринки]], по време на които библиотекарят раздава и книги за прочит.
 
СледПри войнатаопожаряването на Любимец през [[Междусъюзническата война]] училището е изгорено и заедно с него и библиотечното имущество на читалището. През [[1914|1914 г.]] читалището подновява своята дейност, закупени са нови книги, но по време на [[Първата световна война]] то отново възстановявапреустановява дейносттаработата си, възстановена чак след войната. От декември 1923 г. се отваря и библиотека, като преди това се подема инициатива за набавяне на средства за закупуване на книги. Първоначално те се съхраняват в наетото помещение, след това в една стая на новото училище „Захари„[[Захарий Стоянов“Стоянов|Захари Стоянов]]“, а от 1929 г. – в сградата на Кафозови на ул. „Цар„[[Александър Освободител“II (Русия)|Цар Освободител]]“. През 1927 г. читалището вече разполага с 1207 [[Том (пояснение)|тома]] литература, а през 1937 г. – с 2185 тома. През 2018 г. книжният фонд наброява около 27 хил. библиотечни единици от всички области на знанието, разпределени в три отдела – детски, възрастен и [[читалня]].
Същевременно се учредява читалищната библиотека, пак в една от стаите на старото училище в черковния двор. Библиотечното обслужване се извършва на обществени начала. В учебните стаи на училището се организират и вечеринки, по време на които библиотекарят раздава и книги за прочит.
 
Важен аспект от работата на читалището е [[театър|театралната дейност]]. Тя започва още с основаването му, в учебната стая на училището в църковния двор, без [[сцена]] и при съвсем примитивни условия. През април 1934 г. е завършена читалищната сграда до градския народен съвет. Това се посреща с голяма радост от цялото население. Там вече има театрален салон с 380 места и сцена с много по-големи възможности за сценични приспособления.
При опожаряването на Любимец през [[Междусъюзническата война]] училището е изгорено и заедно с него и библиотечното имущество на читалището. През 1914 г. читалището подновява своята дейност, закупени са нови книги, но по време на [[Първата световна война]] то преустановява работата си.
 
През 1953 г. то е преименувано в Народно читалище „Септември“.
След войната читалището отново възстановява дейността си. От декември 1923 г. се отваря и библиотека, като преди това се подема инициатива за набавяне на средства за закупуване на книги. Първоначално те се съхраняват в наетото помещение, след това в една стая на новото училище „Захари Стоянов“, а от 1929 г. – в сградата на Кафозови на ул. „Цар Освободител“. През 1927 г. читалището вече разполага с 1207 тома литература, а през 1937 г. – с 2185 тома. През 2018 г. книжният фонд наброява около 27 хил. библиотечни единици от всички области на знанието, разпределени в три отдела – детски, възрастен и читалня.
 
== Редовни събития ==
Важен аспект от работата на читалището е [[театър|театралната дейност]]. Тя започва още с основаването му, в учебната стая на училището в църковния двор, без сцена и при съвсем примитивни условия.
Традиционен [[панаир]], който се провежда всяка година в последната седмица на [[август]]. [[Събор|Съборът]] е в чест на [[Патрон (покровител)|патрона]] на местната църква „Света Богородица“.
 
== Любимец - столица на дините ==
През април 1934 г. е завършена читалищната сграда до градския народен съвет. Това се посреща с голяма радост от цялото население. Там вече има театрален салон с 380 места и сцена с много по-големи възможности за сценични приспособления.
В българската [[популярна култура]] името на Любимец често се свързва с отглеждането на плода [[диня|дини]] (често наричан и е"любеница") наричан- поради това назоваван „столица на дините“.
 
== Редовни събития ==
Традиционен панаир, който се провежда всяка година в последната седмица на август. Съборът е в чест на патрона на местната църква „Света Богородица“.
 
== Личности ==
=== Родени в Любимец ===
* [[Атанас Врабчев]], [[математик]] и [[музикант]]
* [[Борис Тодоров (четник)|Борис Тодоров]], български революционер от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], четник на [[Ефрем Чучков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44]</ref>
* [[Димо Димов (цигулар)|Димо Димов]] (р. 1938), [[Цигулка|цигулар]], член на [[Димов (квартет)|квартет „Димов“]]
* [[Никола Ангелов (четник)|Никола Ангелов]], български революционер от ВМОРО, четник на [[Тане Николов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50]</ref>
* [[Стойчо Мазгалов]] (1930 – 2006), български [[актьор]], директор и художествен ръководител на театър „[[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]]“ (1969 – 1983); носител на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]], играл в 47 [[Филм|филма]]
* [[Тодор Карчев]] (1945 – 2013), учен, [[професор]], [[Медицински университет, – София|Медицински университет - София]], завеждащ катедра „УНГ„[[Оториноларингология|УНГ болести“болести]]“
* [[Панайот Стефанов (физкултурник)|Панайот Стефанов]] (р. 1931), виден [[Физкултура|физкултурен деятел]] и общественик
* [[Щерьо Атанасов]] (1902 – 1967), политически и военен деец, генерал-лейтенант, помощник-командир на [[Първа армия]]
* [[Венцеслав Кисьов]] (1946 – 2014), актьор, носител на много национални награди и [[Ленинска премия|Ленинска награда]] за кино за ролята на [[Карл Маркс|Маркс]] във филма „Младостта на Маркс“; професор, автор на [[Книга|книги]]; директор на театър „Сълза и смях“, София от 2006 г.
 
== Други ==
В българската [[популярна култура]] името на Любимец често се свързва с отглеждането на [[диня|дини]] и е наричан „столица на дините“.
 
== Източници ==