София: Разлика между версии

През римската епоха ([[1 век|1]]–[[4 век]]) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция [[Тракия]], а в края на [[3 век]] се превръща в столица на новосъздадената провинция [[Вътрешна Дакия]] (Dacia Mediterranea). След смъртта на император [[Диоклециан]] (305 г.) и религиозната реформа на император [[Константин Велики]] (306 - 337 г.), Сердика става седалище на [[епископ]]. Сердика е любим град на император Константин, който дори възнамерявал да премести столицата си тук и често казвал „Моят Рим е Сердика“. През 357 г. римският историк [[Амиан Марцелин]] определя града като „голям и прочут“. Сердика и църквата „Света София“ стават седалище на много важния [[Поместен събор|Сердикийски събор]] от 343 г.

През [[5 век|5]]–[[6 век]] по време на т.нар. „[[велико преселение на народите]]“ градът преживява нашествия от [[хуни]], [[готи]] и други [[варвари|варварски]] племена. От средата на [[6 век]], при управлението на император [[Юстиниан I|Юстиниан Велики]] (527-565 г.), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на [[Византия|Византийската империя]] с името [[Триадица]], но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Прима Юстиниана със седалище [[Охрид]].

През [[809]] г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име [[Средец]]. През [[10 век]] династията на [[комитопули]]те, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането й под [[Византия|византийско]] иго. Във византийските извори от този период градът е наричан [[Триадица]] (видоизменена форма на славянското име, произнасяно като Сря̀дьць).