Свобода на словото: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BSoP (беседа | приноси)
Нова страница: '''Свободата на словото''' е една от най-важните граждански свободи. Тя се изразява в свободат...
(Няма разлика)

Версия от 12:25, 27 септември 2007

Свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на публичните власти, упражняване на цензура или налагане на наказание.

Свободата на словото е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно. Всъщност едновременно с поставянето на въпроса за религиозната свобода започва да се търси свобода на изразяването, но исканията за свобода на словото стават все по-настоятелни от 18 в. насетне с развиването на Просвещението в Европа. След Втората световна война правото на свобода на мнението и на изразяването е защитено в приетата от ООН през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека. Много държави в света също са включили това право в своето законодателство.

Ограничения

Все пак на свободата на словото се поставят някои законови ограничения като държавен контрол върху раздаването на телевизионни и радиочестоти, както и ограничения от морален характер, за защита на националната сигурност и др. Необходимите ограничения на свободата на изразяването в демократичните държави са най-ясно обобщени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, приета през 1950 г. от над 40 държави, тогава членки на Съвета на Европа. В чл.10, т.2 от нея е записано, че упражняването на свободно слово „...доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието”.

  : Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.