Тоталитаризъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Обработка|обработка, разширение и '''поправяне''' на съдържанието; източници}}
'''Тоталитаризмът''' е термин, възникнал след [[Първата световна война]], за да опише формата на [[държавно устройство]], при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот. Тоталитарните режими се отличават от [[авторитаризъм|авторитарните]] именно по всеобхватността и тоталността на контрола върху публичния и частния живот, който осъществяват.
Тоталитарните режими са еднопартийни. Управляващата партия и нейната идеология претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани. [[законодателна власт|Законодателната]], [[изпълнителна власт|изпълнителната]] и [[съдебна власт|съдебната власт]] са изцяло подчинени на решенията на [[партия]]та и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната свобода и основни [[граждански права]] също са ограничени в максимална степен, като са заменени с обещание за бъдеща „''свобода за всички''”. Претенцията на тоталитаризма е, че гражданите са значими не като индивидуални личности, а като част от цялостната система, която подготвя бъдещия ред на обществото и държавата, водени от партията. На тях се внушава и убеденост в превъзходството на класата, нацията или расата, която трябва да има тоталната власт в държавата и да се стреми към налагане и разширяване на тази власт и извън границите на страната. Тоталният партиен монопол е оправдан от партийната [[идеология]], според която решенията на партийния лидер са винаги правилни, като това се затвърждава чрез партийната [[пропаганда]], която е задължителен елемент на тоталитаризма. В тоталитарните режими се организират зрелищни масови шествия и публични спектакли в чест на партията. Те са изключително въздействащ психологически инструмент и целта им е да внушат на гражданите въодушевена подчиненост на партийната идеология. Терорът е друг инструмент на тоталитарните режими. Той е повсеместен и се прилага не само до постигане на пълно подчинение, но и след това – за осъществяване на идеологическата доктрина на партията.
== Основни характеристики ==
Тоталитарното управление е еднолично. То се характеризира със:
Line 10 ⟶ 11:
* [[Партията]] прониква във всички държавни структури, подчинява ги, преобразува ги, създава нови и резултатът е партия- държава или държава, изцяло ръководена, подчинена, ограбвана от партията, която е обсебила и трите вида власти и на практика е унищожила парламентарната система
* Култ към личността на водача;
* Забрана на партийната система - дори при провеждане на избори партията е една; Тотален партиен контрол върху цялостния живот на обществото, върху всички сфери на дейност - наука, култура и изкуство, религия и спорт.
* Използване на терора като средство за налагане на управлението и премахване на политически противоречия. Тотален терор- физически или морален, лишаване на гражданите от основните човешки права и свободи и ежедневна пропаганда на партийната идеология и политика, до оглупяване.Забрана на свободата на словото и печата, системата елиминира демокрацията; парламентите са само фасада, грим за прикриване на истинското озъбено лице на диктатурата; политическата полиция е под прекия контрол на водача и следи всички, включиетлно и най- висшето ръководство на партията.
* Изграждане на държавни профсъюзи и все по-
* Най- развитата тоталитарна система- комунистическата е затворено, откъснато с желязна завеса от останалия свят общество, в което животът за огромна част от населнието е ад, но пропагандата го представя като пролог към рая. Обратното- животът зад желязната завеса е представян като ад за трудещите се, които обаче копнеели за новия ред, за новия свят, света на 20 век и дори на следващите векове, сътворяван от болшевиките.
Line 21 ⟶ 22:
* [[фашизъм]] - в Италия
* [[националсоциализъм]] - в Германия
==Исторически предпоставки==
През [[20 в.]] се развива процес на засилена [[индустриализация]]. Той води до значителни промени в обществената структура. Голяма част от населението от селата и малките градове се насочва към индустриалните центрове, като по този начин традиционните модели, регулиращи обществения живот, се заменят с такива от нов тип, които са основани на анонимността на живота в големия град и не предполагат индивидуален подход към гражданите. Така се създават условия за поява и легитимиране на тотална държавна власт. Развитието на средствата за комуникация, пропаганда и организиране осигурява необходимите на тоталитаризма инструменти за всеобхватен контрол и мобилизация на гражданите, базирани на принуда и страх.
{{статия от БУП}}
[[Категория: Политическа терминология]]
{{мъниче}}
| |||