Беброво: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
 
== История ==
Беброво е старо българско селище, основано преди завладяването на България от османските турци. В землището му има останки от старо кале и римски път. Според праданиепредание основите на селището били положени от прокудени от векове. Има следи от два манстира – „ Св. Четирдесет мъченици” и „Св. Никола”, за които се предполага, че са от времето на царуването на Иван Асен II. През 1995 година на мястото където е бил манастира „Св. Никола” е възстановен паметният знак.
В годините на турско робство от 1860 г. до Освобождението Беброво е административен център на каза (околия), по-късно нахия (подоколия), обхващаща източната част на Еленския край, тъй наречения Тузлук.
 
Предполага се, че името му произлиза от животното [[бобър]] ( на старобългарски бебър), което някога се въдело по тези места. Това твърдение се поддържа от К. Иречек. Стефан С. Бобчев лансира версията, че в горите около мястото на днешното село се развъждали птички наричани "бебри". Има и мнение, че в началото селото се наричало Дъбравата, а с течение на времето придобило днешното си име.
 
През епохата на Възраждането Беброво е било голямо село, населено с будно и свободолюбиво българско население, с добре развити занаяти и търговска дейност. Често то било наричано градец. Отличавало се с хубави двуетажни добре уредени къщи, които с възхищение описва при посещението си Феликс Каниц (1872). За Беброво ласкаво се изказват и пътешествениците Феликс льо Божур (1817) и Ами Буе (1854).