Перспектива: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
Това е перспектива, при която размерът на изобразеният обект се намалява пропорционално с близостта му към точката - център (въображаем център в безкрайността) и с отдалечаването му от гледната точка на наблюдателя. По този начин у зрителя се създава илюзията, че наблюдава нещата в естествения им вид, т.е. тази перспектива води до усещането за реалност и триизмерност. Тази перспектива има множество разновидности, чиито определения са спорни. Например, в рускоезичното изкуствознание е въведен терминът „въздушна перспектива” – т.е. когато централната въображаема точка се намира високо горе в рамките на изображението, в англоезичната терминология се среща терминът “Three-point perspective” (трудно преводимо на български език като смисъл). Всичко това обаче не е нещо по-различно от понятието права перспектива, а само уточнява нейните разновидности.
== Обратна перспектива ==
За разлика от „правата”, обратната перспектива има за условен център гледната точка на зрителя, с отдалечаването си в пространството от тази гледна точка, обектът става не по-малък, а по-голям. Тъй като обратна перспектива в чистия й вид не се среща в изкуството, а има само условен характер, мнозина учени я определят като смислова, или семантична перспектива. Характерна е за иконописта, като ярък пример е иконографският тим „Свети Георги убива змея”, където езерото, от което изпълзява змеят е миниатюрно (в рамките на изобразителното пространство), змеят е по-голям, но основната част от изображението заема конникът Свети Георги, който всъщност е на заден план. Този пример потвърждава семантичността на тази перспектива, тъй като плановете зад конника, още по-отдалечени, са също по-малки.
| |||