Перспектива: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ivo1973 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ivo1973 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 12:
 
За разлика от „правата”, обратната перспектива има за условен център гледната точка на зрителя, с отдалечаването си в пространството от тази гледна точка, обектът става не по-малък, а по-голям. Тъй като обратна перспектива в чистия й вид не се среща в изкуството, а има само условен характер, мнозина учени я определят като смислова, или семантична перспектива. Характерна е за иконописта, като ярък пример е иконографският тим „Свети Георги убива змея”, където езерото, от което изпълзява змеят е миниатюрно (в рамките на изобразителното пространство), змеят е по-голям, но основната част от изображението заема конникът Свети Георги, който всъщност е на заден план. Този пример потвърждава семантичността на тази перспектива, тъй като плановете зад конника, още по-отдалечени, са също по-малки.
 
== Сложна перспектива ==
 
Често различните разновидности на правата перспектива, както и принципите на обратната, се комбинират. Тяхното комбиниране дори се превръща в принцип, когато става дума за монументална живопис. Така например при фреските в Сикстинската капела Микеланджело използва похват, при който фигурите, изобразени в горната част на фреската, се по-големи от тези (пропорционално) в по-долните части. Направено е с цел изобразените фигури да бъдат съразмерни от гледната точка на наблюдаващия.