Разлика между версии на „Кирил Серафимов“

още биоинфо от Енц.Б-я, източници, внп. която може да допълни раздела за скандала
(Нова страница: {{Биография инфо | име= Кирил Серафимов | портрет= dot.png | описание= български физик | наставка= | р...)
 
(още биоинфо от Енц.Б-я, източници, внп. която може да допълни раздела за скандала)
| описание= български физик
| наставка=
| роден-дата= [[24 май]] [[1932]]
| роден-място= [[София]], [[България]]
| починал-дата= [[2 април]] [[1993]]
| починал-място=
}}
'''Кирил Серафимов''' е български физиккосмофизик, член-кореспондент и академик на БАН, член-кореспондент, члени академик на Международната астрономическа академия в [[Париж]], научен секретар на [[БАН]] и директор на [[Централна лаборатория за космически изследвания|Централната лаборатория за космически изследвания]]. Наричан е ''бащата на българската космонавтика''. Още през 70-те и 80-те години работи както със западни, така и със съветски учени по международни космически проекти.
 
== Биография ==
На върха на славата си и научната си кариера, ползващ се с личното покровителство и благоволение на [[Тодор Живков]], той неочквано се намира в незавидна позиция след като е обвинен в изнасяне на [[държавна тайна|държавни тайни]]. Това става след като секретността на материалите, предназначени за международна [[конференция]], по невнимание и недоглеждане е определена грешно. Опитите за потулване на случая са неуспешни и Политбюро освобождава Кирил Серафимов от всички държавни, научни и обществени длъжности, заемани от него. Това обаче не пречи на международните научни среди и космически институти да продължат да поддържат професионален контакт с българския учен. [[Димитър Мишев (инженер)|Димитър Мишев]] се опитва да защити Серафимов.
Серафимов завършва [[радиоинженерство]] във [[ВМЕИ]] през 1957 г. През 1958 г. специализира в Института за земен магнетизъм, йоносфера и разпространение на вълните на Съветската академия на науките. Между 1957 и 1960 г. е [[научен сътрудник]] в Научно-изследователския институт по съобщенията в БАН, а от 1961 до 1972 г. работи в [[Геофизически институт|Геофизически институт]], където е [[старши научен сътрудник]] от 1966 г. През 1969 г. става доктор на физико-математическите науки в [[Ростовски държавен университет|Ростовския държавен университет]]. През същата година става директор на Групата по физика на Космоса, която длъжност изпълнява до 1974 г.
 
През 1973 г. става професор и научен секретар на БАН, до 1977 г. когато е избран за член-кореспондент. на БАН. Пред 1984 г. е избран за академик на БАН. Серафимов е избран и за член-кореспондент и академик на Международната астрономическа академия в Париж, съответно през 1969 и 1984 г. През същата 1984 г. е удостоен с [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]].
През [[2004]]г. посмъртно е награден с орден “Стара планина”.
 
Между 1974 и 1986 г. е директор на [[Централна лаборатория за космически изследвания|Централната лаборатория за космически изследвания]] към БАН и председател на Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство (1977-1986).<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988</ref>
 
=== Скандал ===
На върха на славата си и научната си кариера, ползващ се с личното покровителство и благоволение на [[Тодор Живков]], той неочкванонеочаквано се намира в незавидна позиция след като е обвинен в изнасяне на [[държавна тайна|държавни тайни]]. Това става след като секретността на материалите, предназначени за международна [[конференция]], по невнимание и недоглеждане е определена грешно. Опитите за потулване на случая са неуспешни и Политбюро освобождава Кирил Серафимов от всички държавни, научни и обществени длъжности, заемани от него. Това обаче не пречи на международните научни среди и космически институти да продължат да поддържат професионален контакт с българския учен. [[Димитър Мишев (инженер)|Димитър Мишев]] се опитва да защити Серафимов.
 
През [[2004]]г. за приноса си към областта на комическите изследвания В България посмъртно е награден с [[Стара планина (орден)|орден “Стара планина”]]. <ref>[http://www.president.bg/news.php?id=1305 Президентът отличи космонавти и учени във връзка с 25-та годишнина от полета на първия българин в космоса]</ref>
 
== Публикации ==
Кирил Серафимов е автор на множество статии и монографиите:
* 1970 - ''„Физика на йоносферната среда“'' (на руски език),
* 1973 - ''„Космически радиоелектронни системи“'' (в съавторство с Г. Генчев),
* 1975 - ''„Експериментални методи на космическата физика“'' (в съавторство с Ст. Чапкънов),
* 1979 - ''„Космически изследвания в България“'' (на руски език)
* 1983 - ''„Социалистическата интеграция в космоса“''.
 
== Източници ==
<div class="references-small"><references /></div>
 
== Външни препратки ==
* [http://www.duma.bg/2007/0407/120407/obshtestvo/ob-6.html „Бащата на БГ космонавтиката“, Кирил Момчилов], в-к „Дума“, 12 април 2007
 
[[Категория:Български физици|Серафимов, Кирил]]
[[Категория:Академици на БАН|Серафимов, Кирил]]