Никео-цариградски символ на вярата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Вижте също: Източно-Западна схизма |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{християнство}}
'''Никео-цариградски символ на вярата''' или кратко '''Символ на вярата''' се формулира на [[Втори вселенски събор|
От създаването си през 4 в. сл. Хр. той е използван в [[източно православие|източното православие]], [[римокатолическа църква|католицизма]], от якобитите, древните източни национални църкви, асирийската, англиканската, лутеранската и повечето други [[протестантство|протестантски]] църкви.
Ред 8:
Почти всички древни християнски църкви са имали кратки определения на вярата, които всички след [[4 век]] започват да наричат „символи“ и които са служели да пазят единството във вярата, да предпазват вярващите от отклонения и да въвеждат новоповярвалите във вярата. През периода на гоненията срещу християнството текстовете на тези символи са били тайни. Всички християни обаче е трябвало да знаят текста на символа наизуст и това понякога се е използвало за проверка дали даден човек е християнин. От тези древни християнски символи до днес са запазени само символите на църквите в [[Рим]], [[Кесария Палестинска]], [[Антиохия]], [[Александрия]], [[Йерусалим]] и [[Кипър]].
[[Картинка:Nicaea_icon.jpg|мини|ляво|Икона, изобразяваща Светите Отци на Първия вселенски събор с текста на "
След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес от [[Православна църква|Православната църква]]. Така полученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“. След [[8 век|8]]-[[9 век|9]] век на много места в Западна Европа се разпространява учението, че Светият Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Бог Син. През [[1014]] г. папа [[Бенедикт VIII]] официално използва в текста за Светия Дух от Никео-Цариградския символ фразата „и Сина“ (на латински ''filioque''). По този начин символът добива вида, използван днес от [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
Ред 36:
Цитираният тук текст [[http://www.padrepio.catholicwebservices.com/BULGARO/Pregh.htm]] е според използвания от българските католици превод. Големите разлики с цитирания по-горе текст на Никео-Цариградския символ се дължат единствено на превода на български език, а в оригиналния текст разликата е единствено в добавката ''filioque'', която тук е отбелязана с удебелен шрифт. Православната църква е обявила този текст за еретичен.
Вярвам в един Бог, всемогъщия Отец,
===Символ на древната Римска Църква===
Ред 52:
=== Верую, което се изповядва по време на литургия в Римокатолическата църква ===
: Вярвам в един Бог, всемогъщия Отец,
: Който за нас, човеците, и за наше спасение слязъл от небето и се въплатил от Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек.
Ред 62:
: Вярвам в Светия Дух, Господ и животворящ; Който произхожда от Отца и Сина; Който ведно с Отца и Сина е обожаван и славословен; Който е говорил чрез пророците.
:
: Амин.
| |||