Нова икономическа политика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Daggerstab (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[
'''Новата икономическа политика''' ({{lang-ru|Новая экономическая политика}}, ''НЭП'') представлява икономическа [[политика]], въведена в [[Русия]] и впоследствие в [[СССР]] през [[1921]] година, която либерализира до известна степен
[[Троцки]] пръв предлага НЕП в [[1920]], но предложението бива отхвърлено. Следващата година Ленин предлага НЕП и политиката бива приета. НЕП възстановява до известна степен частната собственост в някой сектори на икономиката и по-специално в агрикултурата. През 1921г. икономическите нива в различните отрасли са по-ниски от тези преди [[Първата световна война]]. Производството на [[мед (елемент)|мед]] е най-силно засегнатия сектор, чието ниво бива 1,7% от това преди войната. Национализираната индустрия получава повече автономия. Система на пазарна икономика се въвежда в селското стопанство. НЕП позволява на селяните да наемат работна ръка, което е доста капиталистическо решение, както и да задържат печалбата си след като платят таксите на държавата.▼
▲===Политиката===
▲[[Троцки]] пръв предлага НЕП в [[1920]], но предложението бива отхвърлено. Следващата година Ленин предлага НЕП и политиката бива приета. НЕП възстановява до известна степен частната собственост в някой сектори на икономиката и по-специално в агрикултурата. През 1921г. икономическите нива в различните отрасли са по-ниски от тези преди [[Първата световна война]]. Производството на [[мед]] е най-силно засегнатия сектор, чието ниво бива 1,7% от това преди войната.Национализираната индустрия получава повече автономия. Система на пазарна икономика се въвежда в селското стопанство. НЕП позволява на селяните да наемат работна ръка, което е доста капиталистическо решение, както и да задържат печалбата си след като платят таксите на държавата.
За да обясни НЕП, Ленин казва "Не сме достатъчно цивилизовани за социализма". Ленин е имал предвид факта, че по онова време Русия е била главно селскостопанска държава с много малко градско население и слабо развита индустрия. Тя не е покривала икономическите критерии нужни за социализма. Основите на индустрията, големите заводи производители на [[въглища]], [[желязо]], [[електричество]] и т.н., остават под крилото на държавата. НЕП намалява търговските ограничения, и се опитва да намери сътрудници в чужбина.
Производството в селскостопанския сектор се увеличава многократно. Вместо правителството да си присвоява без компенсации продукцията която остава в излишък, на фермерите се позволява я продават, което ги тласка да произвеждат повече. Това, съчетано с краят на полу-феодалната организация, позволява на селското стопанство да премине границата на продуктивността от преди революцията.
Правителството не започва политика по индустриализация, което довежда до дисбаланс в икономиката между бързо развиващото се селско стопанство и застоя на тежката индустрия. За да запазят високи приходи заводите увеличават цените, което принуждава селяните да произвеждат повече. Това от своя страна довежда до сриване на цените на селскостопанската продукция и повишаване на цените на индустриалната продукция. Тази криза е известна под името "[[Кризата на ножиците]]" (Заради формата на графиката на цените в даден ден). Селяните започват да запазват продукцията си като се надяват да я продадат по скъпо на трети лица (търговци). Много членове на партията се противопоставят на тази практика, защото я намират за експлоатация на хората в градовете. Правителството налага фиксирани цени, за да спре ефекта на ножицата.
През 1925 година, след смъртта на Ленин, [[Николай Бухарин]] става основният поддръжник на НЕП. Според болшевишката партия НЕП е просто временно решение и капиталистическите ѝ
[[Категория:Съветски съюз]]
| |||