Вардан Аревелци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: == '''ВАРДАН АРЕВЕЛЦИ''' == Вардан Аревелци (ок. 1200 – 1271), известен още като Вардан Велики, е сред ...
 
Точица (беседа | приноси)
без чужд текст
Ред 8:
“Всеобща история с тълкувание на вардапета Вардан” също е забележително произведение, въпреки че до голяма степен се явява компилация на по-ранни автори. Тя започва още от времето на Адам и Ева и не е разделена на отделни глави, а е конструирана като непрекъснат текст. Поради тази особеност, всички откъси от нея, включени в христоматията, са условно номерирани за улеснение на читателя и номерациите не могат да послужат при цитиране.
Истински ценната за арменската история част от труда е тази, в която се описват събития от XII–XIII век, на част от които Вардан е съвременник. В историята на арменския вардапет обаче има сведения, които очевидно не са взети от известните днес по-ранни автори. Сред тях е едно уникално сведения за българо-арменска война в Кавказ, водена през 198 г. Има основание да се твърди, че по някаква неясна причина българите, било то на Балканите, в Кавказ или в Средна Азия, са били за Вардан обект на специален интерес. Той е бил високобразован за времето си учен, но и като духовно лице и създател на висша учебна школа е имал достъп до редки и изчезнали днес древни арменски ръкописи. Това обяснява добрата му осведоменост по отношение на българите, както и факта, че благодарение на Вардан Аревелци до нас са достигнали уникални сведения за нашата история. С творчеството си Вардан Велики се нарежда до Мовсес Хоренаци [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%B5%D1%81_%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8]] и Ананиа Ширакаци като изключително ценен източник на сведения за най-ранната българска история. (Вж. и Ананиа Ширакаци http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B0_%D0%A8%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8)
 
 
 
 
== “ВСЕОБЩА ИСТОРИЯ С ТЪЛКУВАНИЕ НА ВАРДАПЕТА ВАРДАН” ==
 
 
'''(Подбор и превод от средноарменски: гл.ас. д-р Петър Голийски, катедра "Класически Изток", секция Арменска филология, СУ "Св. Климент Охридски")'''
 
(Откъс)
 
“Той (цар Тиран) умрял по пътя за Йекелик, когато го застигнала снежна буря; престолът поел неговият брат Тигран Последни за 22 години. Мястото [след това] заел синът му Валарш във 32-та година [от управлението] на съименника му, персийския цар. Той построил Валаршаван в гавара Басен, където го родила майка му и обградил със стена авана Вардгес на река Касах, който бил издигнат от Вардгес, зет на Йеруанд Кратковечни от рода на Хайк. Него той оградил със стени и го нарекъл Валаршапат, който е [известен и като] Нор-калак.
В неговите дни, като се обединили, народите на булгхарите и хазирите начело с царя си Внасеп Сурхап, стигнали до реката Кура с безбройна войска, която, като я сразил в бой, Валарш преследвал отвъд вратата Чорай, обаче внезапно умрял, ударен от стрела, след като царувал 20 години. Престолът поел неговият син Хосров през втората година [от управлението] на персийския цар Артаван и веднага преминал отвъд планината Кавказ, за да отмъсти за баща си. Смазал с меча си двата народа и като взел отбрани заложници по един на всеки сто, се върнал, издигайки като знак за властта си колона с елински надпис. По негово време Арташир Стахрски убил Артаван и като чул това, Хосров уведомил император Пилиппос и като взел египетските войски, превзел пустошта чак до брега на Понтос, опустошавал персийската страна [цели] 10 години и прогонил Арташир до Индия, чак до идването на Анак, който убил подло храбреца, както и самият той загинал”. (Срв. с Мовсес Хоренаци, "История на арменците", КНИГА II. ГЛАВА 65. “За царуването на Валарш, построяването на авана в Басен, ограждането на Нор калак с крепостна стена. За войната с хазирите и смъртта му”[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%B5%D1%81_%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8]])
 
 
 
 
== “АШХАРАЦУЙЦ” НА ВАРДАПЕТА ВАРДАН” ==
 
'''(Подбор и превод от средноарменски: гл.ас. д-р Петър Голийски, катедра "Класически Изток", секция Арменска филология, СУ "Св. Климент Охридски")'''
 
 
'''III. АРМЕНИЯ, ИВЕРИЯ И АЛУАНК'''
 
“... Голям и Малък Сюник, където е престолът на апостол Йевстате, наречен Татев и Цицерна-ванк и Балаберд, откъдето е католикос Вахан от Балк, който бил прогонен във Васпуракан”.
....................
“Айрарат има много гавари.
Аршаруник и Дзорк са близо до Ерасх. Там се намират обителите на отец Вардик, [както] и Кармнджадзор, както и светата обител и светият манастир на Варос в пустинята на Татул, където живял Тумас предтеча”.
 
 
 
 
'''III а. АРМЕНИЯ (продължение)'''
 
“От Карс във Вананд бил вардапетът Левонд.
Вананд в Голтн е друг”.
 
 
 
'''IV. ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ'''
'''IV б. Пространна компилация'''
 
“Скития, която наричат Турк, започва от река Атл чак до планината Мур. В нея са страните Тухарик, Хепталк и други варварски народи”.
....................
“А на североизток страната Чинумачин граничи с [страната на] булгхарите, откъдето излязъл татарският род – Хогта-хан, син на Чанкзхан, Хулаву-хан, син на Хогтагха-хан, Абагха-хан, син на Хулаву-хан, който (Абагха-хан) седеше на полето Нпатакан, където храбрият арменски спарапет Мушел (които били двама братя от ченския народ на име Мамик и Конак, които дошли при арменския цар Арташес, след като избягали от Ченбакур и били наречени Мамиконеан), който благодарение на молитвите на светия Нерсес изтребил войската на ариите, целия вражески полк, на полето Нпатакан, което сега се нарича полето Апагхани”.
....................
“А после от онази страна на река Данобар е народът на готите, а след това са ърусите. Град Москов е престолнина на народа на ърусите и народът на улахите е съседен с него. След това е народът на булгхарите, [който] достига до сарматите и оттам до Иверия. Всички тези [народи] са на северозапад [от Армения].
Страната на тракийците се намира на изток от Далматия. В Тракия има 5 малки области, реки, град и острови, а за столица има щастливия Константинопол; и градът Самандриа (днес Смедерево). И през Лова (т.е. Ловеч) и Сечов (т.е. Свищов) [Тракия] достига чак до Константинопол”.
 
 
 
 
== ДОБАВКА КЪМ “ИСТОРИЯТА НА МИХАИЛ СИРИЙСКИ” ==
'''(Подбор и превод от средноарменски: гл.ас. д-р Петър Голийски, катедра "Класически Изток", секция Арменска филология, СУ "Св. Климент Охридски")'''
 
 
“И казал свети Нерсес за потомците на Агар и сирийците му казали, че е известно, че потомците на Торгом са размесени с народа на Гог, който [произлиза] от Торгом и който заедно с потомците на Агар владее частта от страната Скития, която започва от река Атш (т.е. Атл) и достига до планината Йемавон, и в която [част от Скития] живеят 43 народа, които се назовават с варварски имена на техния език и чийто вожд се нарича Бушх (т.е. Булх). Името на единия народ е тухари, които считаме, че са татарите. И както чухте за някои от тях, ако и предците им да произлизат от страната Туркастан, те се отделили от източната страна и като се намирали в [голяма] нищета поради разбойничество и грабежи и като нямали никаква религия, се дивели на Слънцето и по тази причина за магиите си използвали някакви плъстени идоли, които също носели със себе си. След като изтекло известно време, някои от техните ясновидци поради притесненото положение на своите [сънародници] призовали небесния Бог, който на всекиго от онези люде [предоставил] някакъв имот и [затова те] му дали обет. [Скоро след това] излезли срещу един малък град и го заграбили от владетелите му и се заселили там. Като придобили такава мощ, зацарували над страната и като извикали от [своята] страна подкрепления и войски срещу персите, превзели царството им. Изучили от тамошните магове магията и издали заповед дo тамошните чародеи ако им е даден от Бога целият свят, да се отличат с вярата си и да го наследят”.(Срв. с Ананиа Ширакаци, "Ашхарацуйц"http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B0_%D0%A8%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8)