Йелише

(В съвременни транслитерации Йехише, Ехише, Йегхише, Егише)

Сведенията за живота на Йелише (Елисей) са сравнително малобройни. Предполага се, че е роден между 410 и 415 г. Знае се, че е бил сред най-младите ученици на католикос Сахак Партев и Месроп Маштоц. Заедно с Мовсес Хоренаци и други ученици през 434 г. отпътува за Александрия в Египет, като пьтьом посещава град Едеса в Северна Месопотамия. В Александрия учи в школата на Кирил Александрийски. След завръщането си в родината Йелише става военен и секретар на спарапета на Армения Вардан Мамиконеан. След арменското въстание от 450–451 г. той напуска войската и става отшелник в областта Мокк (Мокс). Книгата си, както и други творби, съчинява в усамотение. Йелише умира в южноарменската област Рштуник. Предполага се, че се е споминал между 470 и 475 г. Най-важното съчинение на Йелише е “За Вардан и арменската война”. Тя била поръчана от йерея Давит Мамиконеан. Съчинението му разказва за голямото арменско въстание срещу персите от 450–451 г. Историята съдържа 7 глави и една подглава, посветена на мъченичеството на пленените от персите арменски свещеници. Хронологично повествованието започва от времето на падането на арменските Аршакиди (428 г.), за да стигне до описанието на самото въстание и до неговото потушаване. Отделено е значително място на причината за избухването му – опитите на персийския шах Йездигерд II (438–457) да премахне християнството в Армения, Грузия и Кавказка Албания и да наложи зороастризма. Съчинението на Йелише се отличава с достоверност поради факта, че той е съвременник на събитията и дори лично взема участие в някои от тях, в т.ч. и в голямата битка на Аварайрското поле. Негов любимец е водачът и героят на арменските въстаници – Вардан Мамиконеан. И макар и сюжетът да е съсредоточен около неговата личност, Йелише приписва различни добродетели на всички участници в тези събития. Съчинението на Йелише е възхвала на обичта към родината и самопожертвованието в името на нейната свобода. Образът на храбрия Вардан Мамиконеан днес присъства в читанките и учебниците по история на арменските азбукарчета. Подвигът на арменските спартанци, водени от арменския Леонид при Аварайр е пример, че малочислеността може да надделее над по-големия брой, стига смелостта да не е напуснала сърцето. Посланието на Йелише към идните поколения не е само тясно национално, а и общочовешко и то е вложено в устата на неговия любим герой Вардан Мамиконеан – осъзнатата смърт в името на родината е безсмъртие. Нерядко творбата на Йелише преминава границите на историческо съчинение и придобива епически измерения. Езикът на Йелише не се отличава с изкуствена сложност, той се стреми не да блесне като познавач на тънкостите на арменския книжовен език, а да опише правдиво събитията. Въпреки това нерядко езикът на Йелише е образен и поетичен.

“ЗА ВАРДАН И АРМЕНСКАТА ВОЙНА, [ИСТОРИЯ] ПОРЪЧАНА ОТ ЙЕРЕЯ ДАВИТ МАМИКОН[ЕАН]”

(Подбор и превод от староарменски: гл.ас. д-р Петър Голийски, катедра "Класически Изток", секция Арменска филология, СУ "Св. Климент Охридски")

ГЛАВА I

“Началото”

“ ... Маговете казали: “Храбри царю, боговете са ти дали господарство и победи и не копнеят за телесно възвеличаване, но ако ти обърнеш под една вяра всички народи и племена, които са в твоето царство, тогава и страната на гърците ще се подчини и ще попадне под твоите закони. И тъй, царю, изпълни бързо думите ни, събери войска и състави полкове, потегли срещу страната на кушаните, със всичките насъбрани народи премини през вратата Пахл навътре [в страната] и там се установи. Когато преградиш и затвориш всички в отдалечените чужди краища, ще се изпълнят замислите на волята ти, и както ние те виждаме в нашите предсказания, ще властваш над страната на кушаните и дори гърците няма [да дръзнат] да излязат срещу твоята власт. Само обаче затрий сектата на християните”...

И когато царят видял целия строй и многобройност на войската на варварите, които на драго сърце били дошли на царска служба, още повече се зарадвал пред своите велможи и пред цялото множество на войските си. Той криел от лицето си желанията и мислите си и против волята си щедро ги наградил. Неочаквано се отправил срещу царството в страната на хоните, които се наричат кушани и като воювал две години, не успял да им причини нищо. После разпуснал войните всеки по своя край и вместо тях повикал при себе си други, също така снаряжени. И тъй, от година на година установил [такъв] обичай и там построил град, за да го обитава, като се започне от четвъртата година на властването му до седемнадесетата година от царуването му. И като видял, че ромеите останали верни на договора, който сключили с него и хайлндурите престанали да излизат от стражевия проход Чорай, и че отвсякъде страната му заживяла в мир, и че поставил в притеснено положение царя на хоните, разорявайки много от неговите области, и че царството му добрувало, проводил пратеници до всички атрушани в страната си да препълнят огньовете си с бели и черни бикове, с космати козли и още по-непрестанно зачестил скверните си служби, като възвеличил с венци и почести мнозина от моговете и най-вече могпетите. Също така издал заповед да отнемат цялото имущество и собственост на християните, които живеели в страната на персите”.

ГЛАВА II

“Събитията, предизвикани от властелина на Изтока”

“И тъй, в началото на дванадесетата година от царуването си [Йазкерт] събрал войска в безбройно множество и като се отправил, достигнал до страната на Италакан. Като видял това, царят на кушаните не посмял да излезе на война срещу него, а като избягал в непристъпните пустини, живеел скришно заедно с цялата си войска. А той (Йазкерт) извършвал набези в областите, местностите и местата, превзел много крепости и градове, насъбрал пленници, храни, плячка и имущество и изпратил [всичко] в страната, където властвал. И след това, безполезно и както по-рано постоянствайки в заблудите си, нечестиво говорел на служителите си: “Какво [още] да принеса на божествата в отплата за тази велика победа, след като никой не може да излезе срещу нас на война?” ...................

“Ето имената на епископите, които се събрали в Айраратския гавар и отговорили на писмото [на Йазкерт]:

Йовсеп, епископ на Айрарат;

Сахак, епископ на Тараун;

Мелет, епископ на Маназкерт;

Йезник, епископ на Багреванд;

Сурмак, епископ на Бзнуник;

Тачат, епископ на Тайк;

Татик, епископ на Басен;

Касу, епископ на Туруберан;

Йеремиа, епископ на Мардастан;

Йеулал, епископ на Мардуйали;

Ананиа, епископ на Сюник;

Муше, епископ на Арцруник;

Сахак, епископ на Ръштуник;

Басил, епископ на Мокк;

Гад, епископ на Вананд;

Йелиша, епископ на Аматуник;

Йелбайр, епископ на Андзавацик;

Йеремиа, епископ на Апахуник.

Всички тези епископи и мнозина от корепископите и почтените йереи от различни места, заедно със светата църковна общност, единомислени, единоверни, като се събрали дружно в царската престолнина Арташат, със съгласието на най-великите нахарари и на целия народ на страната съставили отговор на писмото.”

ГЛАВА III

“За единодушието на светата църковна общност”

“И ето, след много дни дошъл хазарапетът на Алуанк със светия епископ на страната и с голяма тревога карал войските да побързат с думите: “Персийският полк, който беше в пределите на страната на хоните, се завърна, навлезе в нашата страна, както и друга многобройна конница, която дойде при [царския] двор. И остави всичко това, ами като доведоха със себе си и 300 могове-наставници, които разединиха страната и привлякоха някои на своя страна, поискаха да сложат ръка на църквата. По заповед на царя насилваха всички с думите: “Ако доброволно приемете нашия закон, ще получите от него (от царя) дарове и почести и ще бъдете освободени от данъците към царската хазна, обаче ако не сторите това доброволно, имаме заповед да построим атрушани в селата и в градовете ви, да поставим в тях Врамовия огън и да доведем могове и могпети да наложат вярата [ни] в страната. И ако някой въстане и се противопостави, ще получи мъчителна смърт, а жената и синовете му, превърнати в анашхарики, ще отидат в царския двор”.

....................

“И мнозина от нахарарите на Алуанк и всички шинакани, които заради Божието име се били разпръснали и разбягали из непристъпните [места] в планините Капкох, виждайки успеха на делото, което вършел Бог чрез ръцете на арменския полк, идвали, присъединявали се към него, смесвали се с войнството му и ставали единодушни и равни съратници в героичното дело. След това се отправили към Хонските врати, които персите насилствено завладели, превзели и разрушили стражевата крепост, изтребили войските, които били настанени в нея и отворили вратите пред Вахан, който бил от рода на царете на Алуанк. И при всички тези храбри [дела] не бил наранен съвсем никой от тях, с изключение на един блажен, който извършил подвизи във великата битка. И на същото онова място, мъжът, комуто поверили прохода, проводил пратеник в страната на хоните и при многото други варварски народи, които били съюзни на страната на хоните, за да преговарят с тях и да сключат договор за нерушим съюз. А те, като чули всичко това, спешно и незабавно пристигнали на мястото, за да видят с очите си победното дело. И никак не се забавили да встъпят в клетвен съюз по обредите на тяхната вяра. Заклели се и по християнски – да пазят твърдо единството с тях”.

ГЛАВА IV

“За раздора [предизвикан] от ишхана на Сюник и неговите съратници”

“И въпреки великата му злина ходът на времето му донесъл (на Йазкерт) сполука в делата, тъй като отникъде отвън арменският полк не получил помощ, освен от онези от хоните, за които стана дума. Обаче и против тях насъбрал многобройна конница от ариите, преградил и затворил проходите, от които излизали. И тъй като нямал никак покой, персийският цар проводил [пратеници] и извикал множество полкове при стражевата крепост Чорай, извършил пълен набор от Иверийската страна, сред войските на липините и чилбите, от Ват, от Гав, Глуар, Хрсан, Хечматак, Пасх, Пюкуан, [събрал] всичките войски от Планински и Равнинен Таваспаран и от всичките непристъпни краища из планините. На едни щедро раздал покъщнина, дарове и царските съкровища, а други по заповед на царя силом принудили [да дадат войски]”.

ГЛАВА V

“Арменците повторно се противопоставят в битка на персийския цар”

“И всички [нахарари] спешно пристигнали на мястото на сражението заедно със всичките си войски в пълно снаряжение и те, както и местните [войски], твърдо застанали там. [Ето и имената на нахарарите]:

Нершапух Арцруни

и Хорен Хорхоруни,

и самият спарапет,

и Артак Палуни,

и Вахан Аматуни,

и Гют Вахевуни, и Татул Димаксеан,

и Аршавир Аршаруни,

и Шмавон Андзаваци,

и Тачат Гнтуни,

и Атом Гнуни,

и Хосров Габелеан,

и Карен Сахаруни,

и Хмайеак Димаксеан,

е още един Газрик Димаксеан,

и Нерсех Каджберуни,

и Парсман Мандакуни,

и Арсен Ъндзайаци,

и Айрук Слкуни,

и Врен Ташраци,

и Апрсам Арцруни,

и царският шаххорапет,

и Хурс Сруандзтеац,

и [родовете] Колеан, и Акеаци, и Трпантуни и войските на Рштуник и всички царски горцакали заедно със всичките им войски”.

....................

“Казвайки това, [персийският военачалник Мушкан Нисалавурт] още повече засили царската заповед. Подреждаше и стъкмяваше своите войски, разгръщаше и удължаваше фронта по протежение на голямото поле. А вдясно и вляво от всеки от зверовете подготви по 3000 [тежко] въоръжени [бойци], а най-отбраните от юнаците събра около себе си. Така укрепи полка Матеан като могъща кула или като непристъпна крепост. Раздаваше отличия, развяваше пряпорци и нареждаше да бъдат готови за гласа на великата тръба. А апархския полк, [полковете] на катишите, на хоните и на гелите и всички останали войски от отбрани мъже събра на едно място и даде заповед на дясното крило на своята войска да бъде готово срещу арменския военачалник. А смелият Вардан, като излезе отпред, запита старейшините и по общия съвет на всички определи военачалниците си. Първия полк повери в ръцете на ишхана Арцруни и за негов помощник [назначи] великия ишхан на Мокк и [тези] двамата [обяви] за надзорници на цялото останало нахарарство, а цялото множество на войската разположи по едното или по другото крило. И втория полк повери в ръцете на Хорен Хорхоруни, а за негови помощници [назначи] Ънцайин и Нерсех Каджберуни. И третият полк предаде в ръцете на Татул Ванандаци и заповяда помощник [да му бъде] Тачат Гнтуни, а [след това разположи] по едното и другото крило множество храбри мъже. За себе си взе четвъртия полк, а за свои помощници – храбрия Аршавир и родния си брат Хамазаспеан. Подреждаше и стъкмяваше линията, завъртайки я по цялата площ на полето точно срещу войската на ариите на брега на река Тлмут. И като се приготвиха по този начин, двете страни, изпълнени с ярост и голям гняв, побеснели със зверска сила се нахвърлиха една срещу друга; от двете страни се надигна шум и грохот като от сблъскали се облаци и екотът от гласовете се носеше по върхарите на планините. От множеството шлемове и брони просветваха проблясъци като от слънчеви лъчи. Също и от многото святкащи мечове и от полюляващата се гора от копия излизаха пламъци като от огромни небесни мълнии. Там се виждаше големият смут и объркване и безкрайната тревога и окаяност на двете страни, нахвърлили и сблъскали се една с друга, тъй като разумните обезумяваха, злите омекваха, смелите се одързостяваха, а храбреците пищяха. И като се скупчи цялото множество, заприщи реката и обърканият персийски полк, притиснат в реката, започна да тъпче на място. А арменският полк, като дойде и премина [реката], качен на коне се нахвърли [върху полка на ариите] с огромна мощ; силно се сразиха едни с други и множеството ранени от двете страни се гърчеха в болки на земята. Тогава храбрият Вардан, като погледна голямата бъркотия и видя, че най-отбраните юнаци от персийската войска са изтикали лявото крило на арменския полк, с голяма сила се хвърли натам и като проби дясното крило на персийския полк, избиваше зверовете (т.е. слоновете) и като ги обкръжи, ги изтребваше на място. И настана такава бъркотия и смут, че дори и полкът Матеан, разбит, разбърка здравия си строй и войните му се обръщаха в бягство. Но като вдигна очи, Мушкан Нисалавурт видя, че някои от арменския полк са се изтеглили настрани и след това са останали в планинските долини. Затова нададе вик, насърчи намиращите се около него войски на ариите, които възстановиха строя си и се възправиха срещу полка на Вардан. И там, на онова място, двете страни признаха поражението си заради падналите нагъсто трупове, прилични на натрупани каменни грамади. И като видя това, Мушкан Нисалавурт изчака зверовете на Арташир, който седеше на един от тях върху висока наблюдателна кула, прилична на укрепен град, и [след това] под силния звук на бойните тръби събра полковете си и се затвори сред челния отряд на войските си. А доблестният Вардан заедно със своите храбри съратници на това място извърши немалка сеч и там той самият стана достоен да приеме истинското мъченичество. А битката се затегна, денят преваляше и наближаваше вечерта, мнозина от тежко ранените бяха застигнати от смъртта, най-вече [поради задушаване, затиснати] от нагъсто падналите трупове, наблъскани един до друг като поломени в гората дървеса. Там можеше да се видят пречупените копия и скъсаните [тетива на] лъковете и заради това не можеше да се разпознаят светите тела на блажените, а и двете страни заради [множеството] загинали бяха изпаднали в голям смут и объркване. А оцелелите побягнаха и се разпръснаха по планинските полета в проломите и когато се натъкваха едни на други, отново започваха да се избиват. И това жестоко дело продължи безспирно до залез слънце. И понеже беше пролет, обсипаните с цветя поля подгизнаха от многото кървища. При вида на големите купчини трупове на падналите стомахът се преобръщаше, а сърцето се късаше при стона на прободените и при рева на посечените, [при вида] на ранените, които се гърчеха и пълзяха, [при вида] на бягството на малодушните, останали скрити и [при вида] на разкаянията на нехрабрите мъже, [при] вайкането на жените, воплите на любимите, плача на другарите и оплакването на приятелите. Защото нямаше победила страна и нямаше победена страна, а тъй като храбреци против храбреци се възправиха, и двете страни претърпяха поражение. Но тъй като арменският предводител бе загинал във великата битка, никой не дойде след това да оглави тези от полковете, които оцеляха и се събраха. И макар че бяха повече оцелелите, отколкото мъртвите, те се пръснаха и се добраха от място на място до [разни] крепости в страната, завзеха множество гавари и твърдини, които никой не можеше да овладее. А ето и имената на храбрите юнаци, които се пожертваха на онова място:

от рода Мамиконеан храбрият Вардан заедно със 133 мъже;

от рода Хорхоруни доблестният Хорен с 19 мъже;

от рода Палуни смелият Артак с 57 мъже;

от рода Гнтуни дивният Тачат с 19 мъже;

от рода Димаксеан мъдрият Хмайеак с 22 мъже;

от рода Каджберуни чудесният Нерсех със 7 мъже;

от рода Гнуни младият Вахан с 3 мъже;

от рода Ънцайин праведният Арсен със 7 мъже;

от рода Сруандзт стремителният Гарегин с двамата си братя и с 18 мъже.

Тези 287 юнаци заедно с 9 от великите нахарари загинаха на онова място. А от царският дом и от дома Арцруни, и от всички останали нахарарски дома освен тези 287 [паднаха] още 740 мъже, имената на всеки от тях, в този ден и в тази велика битка, се записаха в Книгата на живота. А общият им брой бе 1036. А от страната на вероотстъпниците паднаха в този ден 3544 мъже. Деветима от тях били от великите благородници, което много силно и дълбоко поразило Мушкан Нисалавурт. Особено като видял безбройните избити, тройно повече от неговия полк спрямо арменския, сломил се, силите му отпаднали и не можел спокойно да събере мислите си, защото битката не свършила така, както разчитал. И най-вече, като виждал множеството паднали от неговата страна и като ги преброил и установил несметното число на своите убити спрямо [тези] от арменския полк, още повече, че [били] бележити мъже, които лично и поименно царят познавал, този мъж се разтревожил силно за самия себе си. Правдиво описал и показал нещата, [тъй като] се боял от царя, а и все пак не можел да ги крие, защото такава велика битка не можело да се скрие”.

ГЛАВА VI

“В която отново по ред се описва доблестта на арменците и като още по-злодейски изпъкват престъпленията на Васак”

“А онези, които бягайки, попаднали в горите на Ардзах, никак не притихнали и не се спрели [там] спокойно, а постоянно провождали [пратеници] в страната на хоните, подтиквали и убеждавали войската на хоните, припомняли им договора, сключен с арменците и скрепен с искрена клетва. На мнозина от тях било приятно да слушат [тези] хубави думи. Но те също и остро били укорявани: “Защо не дойдохте да се биете, [след като] сте подготвени? И макар че в началото не могли един друг да се уговорят, след това събрали голяма войска и като се спуснали оттам, стигнали до пределите на Персийското царство и като разсипали множество гавари и като взели голям брой пленници и ги отвели в своята страна, открито показали на царя единодушието, което имали с арменския полк”.

....................

“Тогава един от старшите нахарари на име Атрормизд, чието княжество било съседно с Арменската страна и бил съратник на пълководеца [Мушкан Нисалавурт] в тази война, писал му и му предложил Арменската страна като марзпанство. А Мушкан Нисалавурт събрал наедно всички останали войски в страната на алуаните и липините, в [страната] на чилбите и хечматаките, в [страната] на таваспарите и в [страната] Хибиован и във всички крепости, разрушени от полка на хоните заради уговорката с арменците. А и царят се бил силно разтревожил не само заради опустошаването на областите и заради унищожаването войските, но и още повече поради разрушаването на стражевата крепост [Чорай], която в течение на дълго време едва успели да построят и която тогава с лекота била превзета и срината и която нямало надежда да бъде възстановена. Тогава заповядал да извикат Васак [Сюни] при царския двор заедно с най-личните от християните”.

....................

“И докато цялото това обвинение [се натрупвало] безброй много дни, [застанали] пред съда и неговите роднини, които още от по-рано били негови обвинители пред царя и поред започнали да разказват и разкриват как той се сдружил с хона Херан в сговор с царя на Баласакан по времето, когато този Херан изтребил персийските войски в Алуанк, нахлул с конницата си в страната на гърците и отнесъл множество плячка и пленници от Ромея, от Армения, от Иверия и от Алуанк. И дори до царя [Йазкерт] достигнали неговите замисли и той убил царя на Баласакан. По това време марзпан на Армения бил Васак, който се оказал съмишленик на враговете на царя”.

ГЛАВА VII

“Отново за същата война и за мъченията на светите свещеници”

“И тъй, на шестнадесетата година от властвуването си царят отново се отправил силно разтревожен на война срещу страната на кушаните. Като потеглил от Вркан, навлязъл в страната Апар и наредил да затворят в укрепения град Нюшапух окованите нахарари и свещеници, но двама от окованите блажени повел със себе си. Страх обземал цялото християнство там, откъдето минавал. Като видял [всичко] това, един хон от рода на царете в страната на хайландурите на име Бел, който тайно клонял към християните и с любов и желание се учел от тях на истината, макар и по своя воля да се бил покорил на властта на царя, твърде силно се огорчавал в мислите си, виждайки измъчените светци. И тъй като повече с нищо не можел [да помогне на светците], избягал при царя на кушаните. Отишъл и му разказал за всички злини, които причинил царят на Арменската страна, съобщил му и за разрушаването на Хонските врати, разказал за раздорите във войските, които откъснали много народи от любовта към царя, разправил му и за недоволството в страната на ариите. Като чул това, царят на кушаните не изпитал никакви съмнения спрямо този мъж и никаква мисъл, че е съгледвач не се породила в сърцето му. И понеже още преди него бил дочул немалко и след като отново същото се потвърдило от Бел, че [персийският цар] се придвижва срещу страната на кушаните, спешно побързал да събира войска и да съставя полкове, за да излезе срещу него с могъща ръка. И макар че не можел да му се противопостави в открито сражение, нападал крайните му части и нанасял множество удари на царските войски. И така успял да го притисне, че с малка войска му причинил [големи] загуби, принудил го да се върне обратно, и като се впуснал да го преследва, нахлул с конницата си и опустошавал много от гаварите на царя, а самият той се завръщал невредим в страната си”.

....................

“И ако пожелаеш да включиш в сметката и могпета, който повярвал в Христа, те са седмина на брой, освен още двамина, които загинали мъченически във Вардес и [освен тях] и един друг епископ на име Татик [загинал] в Сирия. Но там на онова място [били] шестима, чиито имена са следните:

Сахак, епископ на Рштуник;

светият Йовсеп от Вайоц-дзор, от село Холоцимк;

Левонд, йерей от Вананд, от село Иджаванк;

Муше, йерей от Албак;

Аршен, йерей от Багреванд, от село Йелегек;

Каджадж, дякон, [от там] от където бил и епископът на Рштуник;

а блаженият могпет бил от град Нюшапух;

Самуел, йерей от Айрарат, от село Арац;

Абрахам, дякон от същото село.

....................

И загинали като мъченици тези шестимата от смърт свята и лелеяна, на 25-я ден от месец Хротиц, във великата пустиня на страната Апар, зад стените на град Нюшапух”.

...................

“[А ето и] имената на нахарарите, които по своя воля заради любовта към Христа сами се предали в царските окови:

от рода Сюни двамата братя Бабген и Бакур;

от рода Арцруни – Мершапух и Шавасп, и Шнгин, и Мехружан, и Паргев, и Тачат;

от рода Мамиконеан – Хамазаспеан и Хамазасп, и Артавазд, и Мушел;

от рода Камсаракан – Аршавир и Тат, Вардз, Нерсех и Ашот;

от рода Аматуни – Вахан и Арандзар, и Арнак;

от рода Гнуни – Атом;

от рода Димаксеан – Татул и Сатой с още двамина другари;

от рода Андзеваци – Шмавон и Зуарен, и Араван;

от рода Аравелеан – Папак и Варазден и Дат;

от рода Арцруни – Апрсам;

от рода Мандакуни – Сахак и Парсман;

от рода Ташраци – Врен;

от дома Рапсонеан – Бабик и Йохан.

Тези 35 мъже били кои от старшите нахарари, кои от младшите, но всички телом нахарари по род, а по духовна добродетел всичките били небесни граждани. И още мнозина други азати – някои от царския дом, някои от нахарарските домове, а и техните съратници и бойни другари [били] сред храбрите юнаци. И всички те доброволно се предали в светите окови на мъченичеството”.

.................

“И докато те били в тази разпра, въстанал и царят на Алуанк, който бил техен племеник по сестра, а съгласно бащината си вяра по-рано бил християнин, но царят на царете Йазкерт насила го направил мог. И той, като случил сгодно време, пожелал да се предаде на смъртта и сметнал за по-добре да загине във война, отколкото с [цената] на вероостъпничеството да владее царството. Заради всичко това се забавило завръщането им в страната. А възпитателят на по-младия син, по име Рахам от рода Михран, въпреки че видял полка на ариите разделен на две, със [своята] половина зверски се нахвърлил срещу големия син на царя, сразил и изтребил войската му и като заловил в плен сина на царя, заповядал на място да го убият. А останалата войска довел и смирил, обединил целия полк на ариите и възцарил своя възпитаник, чието име било Пероз. И макар че в страната на ариите настъпил велик мир, царят на Алуанк не пожелал да се подчини, разрушил стражевата крепост Чорай и превел оттам войските на маскутите, обединил 11 царе на планинците, излязъл на война срещу полка на ариите и причинил големи загуби на царските войски. И макар дважди и трижди да му пращали грамоти с увещания, никак не успели да склонят този мъж към съгласие, а с писмо и пратеници той ги укорявал за разоряването на Арменската страна. Припомнял им за смъртта на нахарарите и за мъките на окованите. Казвал: “Заради безмерната любов и заслуги вместо да им подарите живота, им го отнехте. По-добре ще е за мене, рекъл, да поема върху себе си мъките им, отколкото да отстъпя от християнството”. И като видяли, че нито силом, нито с любов ще съумеят да го склонят към съгласие, изпратили големи съкровища в страната на хайландурите (= Олхонтор блкар [1]), отворили Аланските врати, извели голям полк от хони, които воювали една година срещу царя на Алуанк. Въпреки че отслабнали и се разпръснали войските му, пак не успели да го покорят, а и тежки удари понесли [войските на хайландурите], било в сраженията, било от мъчителни болести. И макар че войната се проточила и голяма част от страната била опустошена, въпреки това никой не се разколебал и не се отлъчил от него”.