Разлика между версии на „Мовсес Хоренаци“

30 646 байта изтрити ,  преди 12 години
м
Премахнати редакции на 78.90.114.33 (б.), към версия на SilentShout
м (Премахнати редакции на 78.90.114.33 (б.), към версия на SilentShout)
{{авторско право}}
== МОВСЕС ХОРЕНАЦИ ==
Мовсес Хоренаци, наречен с основание “баща на арменската историография”, е роден около 410 г. в село Хорен. Счита се, че е починал около 490 г. Когато е 20–25-годишен завършва училището, създадено от католикос Сахак Партев (Исак Партянина) и Месроп Маштоц и в 434 г. с други техни ученици заминава за Александрия, за да продължи образованието си. Пътьом посещава и град Едеса, най-големия културен център в Северна Месопотамия, където се запознава с богатия тамошен архив. В Александрия младият Мовсес изучава реторика, граматика и други науки, както и посещава школата на патриарх Кирил Александрийски. При връщането си в родината Мовсес и съучениците му са посрещнати хладно, защото са гръцки възпитаници, а по това време в Армения се дава предпочитание на сирийските “кадри”. Но това не се оказва пречка за Мовсес Хоренаци да се занимава активно с книжовна и научна дейност.
Мовсес Хоренаци завършва своя труд около 482 г., малко преди смъртта на марзпан Сахак Багратуни, меценат и поръчител на “История на арменците” (заглавието може да се преведе и като “История на Армения” и като “Арменска история”). Книгата на великия Мовсес се появява неслучайно. Нейното написване е продиктувано в немалка степен от политическите реалности в Армения по това време. През 387 г. страната е разделена между римляните и персите. Западната част (римската) почти веднага е организирана като провинция, докато в по-голямата, източната, персите запазват до 428 г. властта на династията Аршакуни (Аршакидите). След тази дата Източна Армения е превърната в марзпанство начело с марзпан, който до VI век е избиран сред арменските нахарари. Арменският народ, въпреки създаването на арменската азбука от свети Месроп Маштоц около 406–407 г. (по традиция е приета датата 405 г.) и превеждането на богослужебните книги, се оказва заплашен от постепенна асимилация. В такава обстановка Мовсес Хоренаци замисля и написва историята си, която цели да повдигне и съхрани духа на арменския народ. Затова отдавна е казано, че двата щита, изковани през V век и опазили арменския народ, са азбуката на Месроп Маштоц и историята на Мовсес Хоренаци и останалите бележити историци от същото столетие.
Другото основание Месроп Маштоц да бъде считан за баща на арменската историография, е мащаба на неговата история. Той си поставя амбициозната цел да напише история на своя народ от най-древни времена до неговото време. И според силите си и възможностите на своята епоха той се справя блестящо с тази нелека задача. Мовсес използва източници от най-разнообразно естество. Като се започне от народните предания и митология и се стигне до сериозни исторически съчинения. Самият Хоренаци отбелязва, че е имал възможност да ползва стария партски архив в Ниневия (твърдение, което днес се приема с резерви), но е предпочел гръцките историци като по-достоверни. Като източници Мовсес използва книгите на Херодот, Платон, Аристотел, Йосиф Флавий, Евагрий Антиохийски, Климент Александрийски, Диодор Сицилийски, Аристон от Пела и дори Омир. Като източници Хоренаци е имал на разположение и “Храмовите истории” на Олюмп (Олимпий), арменски жрец на бог Арамазд, съчиненията на арменския цар-историк Артавазд. Особено важно място в “научния апарат” на Мовсес заемат сирийските автори, което е разбираемо, като се има предвид, че през IV–V век арменският интелектуален и църковен живот са под силно сирийско влияние. Такива сирийски автори са гностикът Бардацан, Лебубна и особено Мар Абас Катина, живял през III век. Него Хоренаци нарича почтително “стареца Мар Абас Катина”. От Мар Абас Катина той черпи и сведенията си за заселването на българите на Вунд в Горен Басеан.[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B0_%D0%A8%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8]
Структурно историята на Мовсес Хоренаци е разделена на 3 големи части. Първата обхваща времето от дълбока древност до времето на Александър Македонски. В нея изобилстват митовете и преданията и често е трудно да се отдели фантазното от реалното. Втората част от историята включва периода между Александър Македонски и приемането на християнството, което се явява отправната хронологична точка, от която започва третата част от историята.
“История на арменците” на Мовсес Хоренаци по своя обхват наистина му отрежда почетното място сред арменските историци. Тя съдържа не само изобилни исторически факти, но и множество сведения от географски, митологичен, фолклорен и прочее характер. Написана не само с голямо старание, но и с много родолюбие, историята на Мовсес служи като основа на всички следващи автори и е незаменим извор за древността на арменския народ.
 
 
 
 
 
 
== “ИСТОРИЯ НА АРМЕНЦИТЕ” ==
 
'''(Подбор и превод от староарменски: гл.ас. д-р Петър Голийски, катедра "Класически Изток", секция Арменска филология, СУ "Св. Климент Охридски")'''
 
 
'''КНИГА II. ГЛАВА 3. “Възцаряването на Валаршак над Арменската страна”; КНИГА II. ГЛАВА 4. “Как Валаршак, като подредил арменските храбреци в боен ред, нападнал македонските съюзници”; КНИГА II. ГЛАВА 6. “Как Валаршак уредил северните и западните краища на нашата страна”; КНИГА II. ГЛАВА 8. “Втори в царството станал един от потомците на Аждахак, царят на мидийците”; КНИГА II. ГЛАВА 9. “За нашия Аршак I и неговите дела”; КНИГА II. ГЛАВА 11. “За нашия Арташес I и за отнемането на първенството [от партите]”; КНИГА II. ГЛАВА 12. “Походът на Арташес на запад, пленяването на Крез, заграбването на идолите и предаването им на арменците”; КНИГА II. ГЛАВА 14. “Царуването на Тигран Средни, пресрещането на гръцката войска, построяването на капище и превземането на Палестина” '''
 
'''(подбрани откъси)'''
 
“По това време над нашата арменска страна [Аршак Храбри] възцарил своя брат Валаршак, като му дал във владение Севера и Запада. Този, както казахме в нашата първа книга, бидейки храбър и разсъдителен мъж, зацарувал независим в своите предели и като установил житейските порядки в нашата страна доколкото това било възможно, установил нахарарствата и от подходящи хора им избрал нахапети, които били от рода на нашия праотец Хайк и на други.
След като обуздал македонците и когато приключила войната, храбрият партянин се заел с добри дела. Първо се отплатил за добрините на войнствения и мъдър Шамбат Багарат, който бил от евреите, като му дал властта той и потомците му да коронясват Аршакуни [и постановил] произлизащият от него род да се нарича Багратуни по името му. Сега той е велико нахарарство в нашата страна. Защото този Багарат пръв доброволно се посветил [в служба] на Валаршак, дори още по времето на войната на Аршак с македонците, когато бил придворен. Наред с това бил назначен за наместник на западните области, докъдето свършва арменската реч, както и за началник на 10 000 [войни].
Но нека отново се върнем и разкажем за войната на Валаршак срещу понтийците и във Фригия и за победите му. (II, 3)
След войната на Аршак [Храбри] с македонците, като превзел Вавилон и [земите] на изток и на запад от Асирия, Валаршак събрал голяма войска от Атрпатакан и от средната част на Армения – именити и храбри мъже и споменатия Багарат с подчинените му храбреци, крайморските младежи, потомци на Гелам и на ханаанците [както] и потомците на Шарай и Гушар и техните съседи Сисаканеан и Кадмеан с техните близки, почти половината част от нашата страна. Достигнал до средата на нашата страна – над изворите на Мецамор, до брега на Ерасх близо до Армавир, който се зове Блур. Останал много дни там, защото, както е необходимо да се каже, сред тях не царял [добър военен] ред.
И оттук, от всички краища на нашата страна, като събрал [войски], стигнал до границите на Халтик. Тъй като до Лазика, Понт, Фригия, Мажак и до останалите не била достигнала вестта за войните на Аршак, те твърдо спазвали съюза си с държавата на македонците. Затова някой си Морпюликес, като обединил гореспоменатите страни, ги подбудил към война срещу Валаршак. Те се срещнали при един платовиден скалист хълм, който сега се нарича Колония и след като се доближили един друг и оставили помежду си голямо пространство, двете страни се укрепили за немалко дни... (II, 4)
След като извършил [това, Валаршак] уредил областите на Мажак, [както и тези] на понтийците и егерите и се обърнал на север към подножието на планината Пархар в Тайк, към покритите с гъсти гори, непристъпни, мъгливи и мъхести места. Прекрасно устроил тази страна, изравнил и направил умерени нейните планински душни местности. За своя царска наслада издигнал там летни постройки за времето, което щял да прекарва на север... Тук той извикал дошлия див народ, който живеел в северното поле в подножията на великата планина Ковкас и в долините и дългите дълбоко врязани проломи, които от южната страна на планината се спускат чак до широкото устие на полето. Наредил им да изоставят разбойничеството и нападенията срещу хората, да се подчинят на царските заповеди и данъци, щото следващия път, когато ги види, да им утвърди началници и князе и добър ред. Той ги освободил, като от своя страна им назначил мъдри мъже и надзиратели. Разпускайки западните множества, самият той [цар Валаршак] слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд, които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд. И имената на селата, които били дадени според имената на братята и потомците му, са останали и до днес... (II, 6)
А след това той [Валаршак] утвърдил великото нахарарство Цопк в т.нар. Четвърта Армения, а също и нахарарствата Апахуни, Манавазеан, [които] също са от потомците на Хайк и като подбрал от жителите по-първите, ги поставил за господари, като назовал по техните имена селата и гаварите...
И само най-стария си син, който се наричал Аршак, той [Валаршак] оставил при себе си като наследник на царството, а също и сина си, когото нарекъл Арташес и когото много обичал. И тъй като момчето било наистина буйно и със силно тяло, околните предричали, че го чакат подвизи като порастне... И след всички тези подвизи и добри разпоредби Валаршак умрял в Мцбин, след като царувал 22 години... (II, 8)
Аршак, синът на Валаршак, царувал над Армения 13 години. Бидейки ревностен последовател на добродетелите на баща си, той извършил големи благоустройства. Воювайки с понтийците, на брега на голямото море поставил като знак за [победата си] своето копие и казват, че неговото кръгло копие, което било потопено в змийска кръв, след като било хвърлено от пехотинец, дълбоко се забило в колона от метеоритен камък, поставен на брега на морето. Понтийците дълго време почитали тази колона като творение на богове, но когато Арташес отново започнал война с понтийците, разправят, че хвърлили колоната в морето.
В неговите [на Аршак] дни имало голямо безредие във веригата на великата планина Каукас, в страната на булгхарите и много от тях, като се отделили, дошли в страната наша и заживели за дълги времена под Кол, на плодородно и изобилно на хляб място.
От синовете на Багарат, принудени да почитат идоли, двамина някои загинали храбро от меч заради бащината си вяра. Не ще се поколебая да ги нарека последователи на Ананиевците и Елеазаровците. Останалите се съгласили само на това в съботните дни да излизат на лов или на война и да оставят синовете си необрязани ако имат [такива], защото били неженени. И Аршак издал заповед до всички нахарарства да не им дават жени ако не удържат на условието да се откажат от обрязването. Те се съгласили само тези две [неща], но не и да се покланят на идоли. Тук свършват думите на стареца Мар Абас Катина... (II, 9)
Арташес се възцарил над Армения на мястото на баща си Аршак през двадесет и четвъртата година на персийския цар Аршакан и понеже бил благополучен, не пожелал да владее втория престол, но се стремял към старшинството, което му се нравело. Аршакан склонил да му отстъпи първенството... (II, 11)
По това време Арташес издал заповед да съберат от изток и север толкова огромна войска, че чак броя й не знаел, както и [заповядал] по пътищата и пътните станции да поставят камък с формата на човешка глава и да го оставят като знак за тяхната многобройност. След това се отправил на запад и пленил царя на лидийците Крез... (II, 12)
След Арташес I се възцарил неговият син Тигран, през четиридесет и втората година на персийския цар Аршакан” (II, 14).
 
 
'''КНИГА II. ГЛАВА 65.
 
'''“За царуването на Валарш, построяването на авана в Басен, ограждането на Нор калак с крепостна стена. За войната с хазирите и смъртта му”''''''
 
“След смъртта на Тигран синът му Валарш [заел престола] на тридесет и втората година на своя съименник Валарш, персийския цар. Той построил аван на онова място, където се родил край пътя, когато неговата майка, отивайки към зимната резиденция в Айрарат, внезапно усетила родилни болки и го родила на пътя, в гавара Басен, при сливането на реките Мурц и Ерасх. Като построил този аван, го нарекъл Валаршаван. Оградил също с крепостна стена и мощния аван Вардгес, който е на река Касах и за когото легендите разказват...
Сега този Валарш го оградил с крепостна стена и мощни подпори и го нарекъл Валаршапат, който е [също известен като] Нор калак.
След като царувал 20 години, умрял. Другите само са изживели [дните си], но казвам, че след смъртта си той [продължава да] живее поради доброто си име повече от мнозина слаби царе. В дните му, като се обединили множествата на северняците, сиреч на хазирите и басилите, излезли от вратата на Чорай начело със своя предводител и цар, някой си Внасеп Сурхап и преминали на отсамната страна на река Кура. Срещу тях излязъл Валарш с голямо множество и войнствени мъже, разпилял труповете на тяхната войска по лицето на полето и като ги преследвал, преминал отвъд теснините на Чорай. Там враговете отново завързали битка и въпреки че арменските храбреци ги обърнали в бягство, Валарш загинал от ръката на мощен стрелец с лък.
Царството поел синът му Хосров в третата година на персийския цар Артаван. И след това събрал арменските войски, преминал отвъд великата планина, за да потърси мъст за смъртта на баща си; с меч и копие отблъснал тези мощни народи и от всяка стотица годни [да носят оръжие] мъже взел по един заложник. Като знак за господството си издигнал паметник с елински надпис, за да се знае, че е подчинен на римляните”.
 
 
 
'''КНИГА II. ГЛАВА 85.'''
 
'''“Подвизите на Трдат в битката в Алуанк, в която преполовил царя на басилите” '''
 
“А цар Трдат със всички [войски] на Армения, като се спуснал в полето на гаргарците, пресрещнал в открита битка северняците. Когато двете страни се размесили, той разкъсал на две вражеското множество и като исполин вършел подвизи. Не мога да опиша бързината на десницата му, нито какъв голям брой мъже били поразени от него, претъркулвали се на земята подобно на риби, изсипани от мрежата на ловък рибар и плъзгащи се по повърхността на земята. Като видял това, царят на басилите се доближил до царя, извадил изпод конското снаряжение аркан от жили, обвити с кожа, и като го метнал с все сила изотзад, успял да го омотае от лявото му рамо до дясната му предмишница, защото [в този миг Трдат] бил вдигнал ръка, за да удари с меча някого, а той (Трдат) носел броня със здрави плочки, които стрелите не можели [дори] да одраскат. И тъй като не успял да помръдне с ръка великана, [царят на басилите] увил [въжето] около гърдите на коня си, но не му достигнало време да шибне коня с камшик, защото великанът побързал да хване аркана с лявата си ръка и като го разтресъл със страшна сила, го издърпал към себе си и със сполучлив удар на двуострия си меч разсякъл наполовина едновременно и мъжа, и шията, и главата на коня му.
Като видяла цялата войска своя цар и войн, разполовен от толкова страховита ръка, обърнала се в бягство. Трдат, като я преследвал, я прогонил чак до страната на хоните. И въпреки че войската му също понесла немалко загуби и мнозина от най-знатните паднали, а сред тях и спарапетът на цяла Армения Артавазд Мандакуни, Трдат по обичая на предците си, като взел заложници, се завърнал. По този начин, като обединил целия Север, събрал многобройна войска [оттам], организирал я и се отправил към Персийската страна срещу Арташир, сина на Шапух, като от своите [мъже] взел четирима пълководци – Михран, иверийски предводител, доверил му се заради християнската му вяра; аспета Багарат, напахета на рода Рштуни Маначихр и Вахан – нахапет на [рода] Аматуни. Но за покръстването на Михран и на Иверийската страна казахме в началото”.
 
 
 
'''КНИГА III. ГЛАВА 27.'''
 
'''“Как бил построен и разрушен Аршакаван и как бил превзет Ани” '''
 
“И след като се върнал от Гърция, Шапух изпратил един от спарапетите си начело на арменски полк, щото ако му се удаде [сгоден] случай, да плени Аршак. Но той избягал в пределите на Каукас и се съюзил с иверите.
А персийският спарапет, като стигнал до Армения, с помощта на нахарарите превзел крепостта Ани, оплячкосал всички пазени там царски съкровища, както и царските кости, не знам, дали за да унижи Аршак или заради някаква езическа магия. Но после нахарарите измолили и получили [костите] и ги погребали в авана Алцк, в подножието на планината, наречена Арагац. Тъй като не могли да отберат костите на езичниците от тези на вярващите, и тъй като били размесени от похитителите, не счели за достойно да ги погребат в гробницата на своите в града Валаршапат”.
 
 
 
'''КНИГА III. ГЛАВА 44.'''
 
'''“Как Хосров въздигнал аспет Сахак и подвизите на последния срещу разбойниците от племето Ванандаци” '''
 
“В тези дни някои от племето Ванандаци се разбунтували срещу Хосров и като не се опирали на никого, се укрепили в своите планински гори и в скалистите проломи на Тайк. Те разбойнически нахлували във владенията на двамата арменски царе, възмущавали и тревожели страните. Срещу тях тръгнал аспетът Сахак – спарапет на Хосров – избил мнозина и мнозина прогонил в пределите на Четвърта Армения. Защото те нито преминали в земята на Халтик, за да се осланят на гърците, нито минали към цар Аршак, а се обърнали за убежище към някакви разбойници, който били в земите на Четвърта Армения, по границите със Сирия. Защото ванандците с голямо желание разбойничели, което за тях е приятен и правилен занаят. След като дълго ги преследвал, Сахак ги прогонил надалеч – до пределите на Мананали”.
 
 
'''КНИГА III. ГЛАВА 46.'''
 
'''“Победен във войната с Хосров, Аршак умира от болест”'''
 
“И въпреки че Шапух и Аркад не оказвали подкрепа на Хосров и Аршак и не им осигурили помощ във войната помежду им, обаче те не ги и възпирали. И като прекратил пратеничествата [водещи преговори], Аршак събрал войските си и тръгнал срещу Хосров. Излязъл и Хосров срещу Аршак от своя стан при езерото Гелам, което наричат Морс, за да не навлезе в пределите му. И тъй като не можел така бързо да се придвижи, той заварил Аршак навлязъл в пределите му в гавара Вананд. Срещнали се на полето, което се нарича Йеревел и влезли в ожесточено сражение. Войската на Аршак била разбита, в битката загинал неговият спарапет Дара Сюни, а Аршак с малцина побягнал. Спарапетът на Хосров аспет Сахак тръгнал по петите му и упорито го преследвал. Тук големи подвизи извършил Газавон, син на Спандарат, който многократно се обръщал, нападал, разпръсвал преследвачите и давал възможност на Аршак да се изплъзне”.
 
 
 
'''КНИГА III. ГЛАВА 56.'''
 
'''“Събитията, случили се след оттеглянето на Шапух от Армения и последвалото безвластие”'''
 
“След като управлявал безчестно Армения четири години, до Шапух дошла вест за болеста на баща му и той тръгнал спешно [за Тисбон], след като заповядал на военачалника, своя заместник, да залови най-знатните сред арменците и да ги отведе в Персия. Но след като стигнал Шапух в Тисбон, баща му Йазкерт умрял, след като царувал 11 години. Същия ден бил убит от предатели сред придворните. А храбрият и благополучен Нерсес Чичракаци, като станал военен предводител и като събрал арменските нахарари с техните войски, ги повел на война срещу персийския полк, сразил войските и Апрсам Спандуни убил техния предводител. После те (нахарарите), като се разпръснали самоволно и загрижени да опазят само себе си, се укрепили по всички планини и твърдини. Тогава всички ванандци се отличили, като извършили храбри подвизи. Поради това нашата страна, като останала три години в безвластие, изпаднала в безредие и големи смутове, разрушавала се и обезлюдявала, липсвали й царските данъци, затворили се пътищата за простия народ, изчезнало и се нарушило всякакво благоустройство
В тези дни се възцарил в Персия Врам II и потърсил мъст и отплата от нашата страна, и като сключил мир с гърците, не закачил тяхната част [от Армения]”.
 
 
'''КНИГА III. ГЛАВА 65.'''
 
'''“Изпращането от Персия на великия Сахак заедно със заместника му Шамуел”'''
 
“Както казахме, като се разделили на две арменските нахарари, двете [групи] проводили [пратеници] да издействат заместник от персийския цар. Ваче, господарят на Арцруник и Хмаейак, господарят на Ашоцк [искали да се назначи] този, когото пожелае царят, а Манеч, господар на Апахуник и Спандарат, господарят на Аршаруник – великия Сахак. Гръцкият пълководец Анатол [изпратил] от Карин Хавук от Кукайрич, щото ако не се съгласи [персийският цар] да назначи [Сахак] в своята част [от Армения], да го назначи в гръцката част [на Армения]. Епископската общност заедно с блажения Месроп и всички църковници изпратили с молба свещеника Тирук, син на Мовсисик от Заришат Ванандски. Заради това Врам склонил на молбите и на двете [страни] и дал патриаршеския престол другиму – на някой си сириец на име Шамуел, за да го противопостави и по сан, и по престол на Сахак и му определил да помага на марзпана, да поеме разпределението на изискуемите данъци, съдилищата и другите светски учреждения”.