Мовсес Хоренаци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 78.90.114.33 (б.), към версия на SilentShout |
||
Ред 1:
{{авторско право}}
== МОВСЕС ХОРЕНАЦИ ==
Мовсес Хоренаци, наречен с основание “баща на арменската историография”, е роден около 410 г. в село Хорен. Счита се, че е починал около 490 г. Когато е 20–25-годишен завършва училището, създадено от католикос Сахак Партев (Исак Партянина) и Месроп Маштоц и в 434 г. с други техни ученици заминава за Александрия, за да продължи образованието си. Пътьом посещава и град Едеса, най-големия културен център в Северна Месопотамия, където се запознава с богатия тамошен архив. В Александрия младият Мовсес изучава реторика, граматика и други науки, както и посещава школата на патриарх Кирил Александрийски. При връщането си в родината Мовсес и съучениците му са посрещнати хладно, защото са гръцки възпитаници, а по това време в Армения се дава предпочитание на сирийските “кадри”. Но това не се оказва пречка за Мовсес Хоренаци да се занимава активно с книжовна и научна дейност.
Мовсес Хоренаци завършва своя труд около 482 г., малко преди смъртта на марзпан Сахак Багратуни, меценат и поръчител на “История на арменците” (заглавието може да се преведе и като “История на Армения” и като “Арменска история”). Книгата на великия Мовсес се появява неслучайно. Нейното написване е продиктувано в немалка степен от политическите реалности в Армения по това време. През 387 г. страната е разделена между римляните и персите. Западната част (римската) почти веднага е организирана като провинция, докато в по-голямата, източната, персите запазват до 428 г. властта на династията Аршакуни (Аршакидите). След тази дата Източна Армения е превърната в марзпанство начело с марзпан, който до VI век е избиран сред арменските нахарари. Арменският народ, въпреки създаването на арменската азбука от свети Месроп Маштоц около 406–407 г. (по традиция е приета датата 405 г.) и превеждането на богослужебните книги, се оказва заплашен от постепенна асимилация. В такава обстановка Мовсес Хоренаци замисля и написва историята си, която цели да повдигне и съхрани духа на арменския народ. Затова отдавна е казано, че двата щита, изковани през V век и опазили арменския народ, са азбуката на Месроп Маштоц и историята на Мовсес Хоренаци и останалите бележити историци от същото столетие.
Другото основание Месроп Маштоц да бъде считан за баща на арменската историография, е мащаба на неговата история. Той си поставя амбициозната цел да напише история на своя народ от най-древни времена до неговото време. И според силите си и възможностите на своята епоха той се справя блестящо с тази нелека задача. Мовсес използва източници от най-разнообразно естество. Като се започне от народните предания и митология и се стигне до сериозни исторически съчинения. Самият Хоренаци отбелязва, че е имал възможност да ползва стария партски архив в Ниневия (твърдение, което днес се приема с резерви), но е предпочел гръцките историци като по-достоверни. Като източници Мовсес използва книгите на Херодот, Платон, Аристотел, Йосиф Флавий, Евагрий Антиохийски, Климент Александрийски, Диодор Сицилийски, Аристон от Пела и дори Омир. Като източници Хоренаци е имал на разположение и “Храмовите истории” на Олюмп (Олимпий), арменски жрец на бог Арамазд, съчиненията на арменския цар-историк Артавазд. Особено важно място в “научния апарат” на Мовсес заемат сирийските автори, което е разбираемо, като се има предвид, че през IV–V век арменският интелектуален и църковен живот са под силно сирийско влияние. Такива сирийски автори са гностикът Бардацан, Лебубна и особено Мар Абас Катина, живял през III век. Него Хоренаци нарича почтително “стареца Мар Абас Катина”. От Мар Абас Катина той черпи и сведенията си за заселването на българите на Вунд в Горен Басеан.
Структурно историята на Мовсес Хоренаци е разделена на 3 големи части. Първата обхваща времето от дълбока древност до времето на Александър Македонски. В нея изобилстват митовете и преданията и често е трудно да се отдели фантазното от реалното. Втората част от историята включва периода между Александър Македонски и приемането на християнството, което се явява отправната хронологична точка, от която започва третата част от историята.
“История на арменците” на Мовсес Хоренаци по своя обхват наистина му отрежда почетното място сред арменските историци. Тя съдържа не само изобилни исторически факти, но и множество сведения от географски, митологичен, фолклорен и прочее характер. Написана не само с голямо старание, но и с много родолюбие, историята на Мовсес служи като основа на всички следващи автори и е незаменим извор за древността на арменския народ.
| |||