Присъединяване на България към НАТО: Разлика между версии

*След по-малко от месец – на [[13 юли]] [[1990]] г., с Декларация на Министерството на външните работи Република [[България]] приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с [[НАТО]], отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от [[6 юли]] [[1990]] г.

*През [[август]] 1990 г. [[посланик]]ът на Република България в Кралство [[Белгия]] г-жа [[Леа Коен]] получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО. На 15 ноември 1990 г. се състои първото посещение на български външен министър (Любен Гоцев) в Главната квартира на НАТО.

*На [[4 април]] [[1991]] г. в България се основава Атлантическият клуб. Това е първата неправителствена атлантическа асоциация в страна, която не членува в НАТО. От октомври [[1992]] г. Атлантическият клуб е асоцииран с Асоциацията на Атлантическия договор, първоначално като наблюдател, а след това с пълноправен статут.

*На [[30 април]] 1991 г. става първото посещение на български министър-председател ([[Димитър Попов]]) в Главната квартира на НАТО. През същата година (12-[[14 юни]] 1991 г.) се състои и първото посещение в България на Генерален секретар на НАТО - [[Манфред Вьорнер]]. На [[14 ноември]] 1991 г. е първото посещение на президент на Република България (д-р [[Желю Желев]]) в НАТО за участие в среща със Северноатлантическия съвет.

*На [[14 февруари]] [[1994]] г. българският президент Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата “[[Партньорство за мир]]”. Две седмици по-късно ([[28 ноември]] [[1994]] г.) заместник-министърът на външните работи [[Тодор Чуров]] участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че България приема първата Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО.

*На [[16 октомври]] [[1995]] г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в “Партньорство за мир” относно статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.

*На [[2 февруари]] [[1996]] г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На [[10 април]] [[1996]] г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересувани страни-партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. - април 1997 г. са осъществени пет кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.

*На [[29 януари]] [[1997]] г. посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел прави новоизбрания президент на Република България [[Петър Стоянов]], който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори. На [[17 март]] 1997 г. Правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз. Министерския съвет приема постановление, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на Генералния щаб на Българската армия и заместник-министри от всички заинтересувани министерства.

*На [[8 май]] 1997 г. Народното събрание приема Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет. В края на годината ([[4 декември]] 1997 г.) Правителството приема Решение за откриване на Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и Западноевропейския съюз в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма на [[18 март]] [[1998]] г.

*На [[23 октомври]] 1998 г. Народното събрание приема Декларация по [[Косово]], с която се изразява одобрение за действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО в Косово, както и за задълбочаването на сътрудничеството със Съюза в рамките на перспективата за членство. На [[25 март]] [[1999]] г. Народното събрание приема нова Декларация - относно изострянето на кризата в Косово, с която се подчертава, че потвърждава стратегическия избор на България за пълноправно членство в НАТО, посочва се, че страната няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия и се изразява солидарност с евроатлантическата общност.

*На [[24 април]] 1999 г. българска делегация, ръководена от Президента на Република България Петър Стоянов, участва в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон. На България и останалите страни-кандидати е предложен План на действие за членство в НАТО (Membership Action Plan) и е обявена Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа (South East Europe Initiative).

*На [[28 април]] 1999 г. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила", която се състои в нанасяне на въздушни удари срещу Съюзна република [[Югославия]] с цел прекратяване действията на сръбските въоръжени сили срещу етническите албанци, живеещи в областта Косово от Република [[Сърбия]]. Няколко месеца по-късно – на [[21 юни]] 1999 г. България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през територията на България в рамките на операция "Joint Guardian", чиято цел е осигуряване сигурността на албанското население в Косово и поддържане на етническия мир в областта след приключването на операция "Съюзна сила".

*През [[май]] [[2000]] г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО.

*През [[октомври]] 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд [[Робъртсън]], а през [[октомври]] [[2001]] г. [[София]] е домакин на срещата на [[президент]]ите на тези страни.

*В рамките на международната конференция "НАТО - следващите 50 години. Сътрудничество за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа", която се провежда на [[18 април]] [[2002]] г. в [[Атина]], министрите на отбраната на [[България]], [[Гърция]], [[Румъния]] и [[Турция]] правят съвместно изявление относно единната позиция на четирите държави, че чрез приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде реализирана историческата възможност за укрепване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и укрепване на евроатлантическата сигурност и стабилност.

*На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в [[Прага]] на [[21 ноември]] [[2002]] г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки ([[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Румъния]], [[Словакия]] и [[Словения]]), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз.

*Разговорите с България са осъществени в два кръга, съответно на [[10 януари]] и [[10 февруари]] [[2003]] г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи [[Любомир Иванов]], на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик [[Гюнтер Алтенбург]]. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията.

*На [[18 юни]] [[2003]] г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-[[Русия]] (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-[[Европейски съюз|ЕС]] (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към [[Вашингтон]]ския договор).

*На [[26 март]] [[2003]] г. , на извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел постоянните представители на деветнадесетте страни-членки на НАТО подписват Протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения, в присъствието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни.

*На [[29 май]] 2003 г. Народното събрание приема решение за участие на България в Многонационалните съвместни оперативни сили в [[Ирак]]. През август с.г. български пехотен батальон от 480 военнослужещи се разполага в [[Кербала]], Ирак, в рамките на полската зона на командване.

*На [[18 март]] [[2004]] г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан за първи път от страните основатели на пакта на [[4 април]] [[1949]] г. във [[Вашингтон]], а на [[29 март]] 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон.