Юлий Цезар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: fa:ژولیوس سزار |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
}}
'''Гай Юлий Цезар''' ({{lang-la|Gaius
Цезар води и печели [[гражданска война]], която го прави неоспорим владетел на римския свят, и поставя началото на дълбоки реформи в римското общество и държава. Той става пожизнен [[диктатор]] и силно [[централизация|централизира]] разклатеното управление на републиката. Драматичното му убийство предизвиква втора поредица от граждански войни, които се превръщат в залеза на [[Римска република|Римската република]] и началото на [[Римска империя|Римската империя]] при неговия племенник и осиновен син [[Октавиан Август]].
Военните кампании на Цезар са известни в детайли от собствените му ''
== Биография ==
=== Ранни години ===
{{раздел мъниче}}
Гай Юлий Цезар принадлежи към един от най–старите патрициански родове – този на [[Юлии]]те. Според преданията родът възхожда към сина на [[Еней]] [[Асканий|Юл]] и богинята [[Венера]], която Цезар почита като своя прародителка и покровителка. Като племенник на [[Марий]], Цезар е преследван от [[Луций Корнелий Сула]] и едва се спасява. Получава отлично [[реторическо|реторическо]] образование в Рим и в школата на оратора Молон на остров [[Родос]]. Интелигентен и честолюбив, на 41 години, той е само [[претор]], длъжност, която не позволява да се изяви. Въпреки това, Цезар вярвал в щастието си. По време на буря в морето, спокойно казва на уплашения капитан ''“ Не се страхувай, ти возиш Цезар и неговата Фортуна“''.
=== Първи триумвират ===
Ред 50:
След заемането на тримата мъже с непосредствените задачи, Рим остава в плен на движенията на Клодий и Милон. Уличните битки между тях са постоянни, положението се влошава с всеки изминал ден. Във външнополитическо отношение държавата също се намира в затруднение. Във войната с Партия Крас, който мечтае да повтори походите на [[Александър III Велики]] на Изток, търпи загуби, армията му е разбита, а той убит. Фактически със смъртта на Крас Първият триумвират се разпада.
Цезар има достатъчно сериозни грижи с въстаналите гали и особено с предводителят им [[
По същото време [[Помпей Велики]], който остава в Италия, все повече влияе върху държавните работи и се превръща в едноличен управник на страната. През 52 г. пр.н.е. за пръв път в римската история той е избран за консул без колега, т.е. получава сам висшата правителствена власт и съсредоточава значителни прерогативи в свои ръце. Така е, защото държи още проконсулството в испанските провинции и извънредните пълномощия за снабдяването за Рим с продоволствие. Подобно странно и необикновенно обединяване на длъжности – трудно и невъзможно преди, се превръща в прецедент за бъдещето. Просто необходимостта от твърда ръка, която трябва да ликвидира пълзящата анархия в града, принуждава сенатската олигархия да го подкрепи. За нейните намерения той е много по–удобен от Цезар – кумира на [[популари]]те.
Ред 112:
Постигнатото между отделните групировки споразумение се оказва нетрайно. В Италия започва ожесточена борба между най–близките съподвижници на Цезар – Марк Антоний и [[Марк Емилий Лепид]] (от старинен патрициански род, но ограничен и посредствен човек), и сената, начело с Цицерон. В разгара на схватката на сцената се появява и [[Август|Гай Октавий]]. По силата на завещанието на покойника и в качеството на син на негов братовчед той става наследник на огромното му състояние.
== Съчинения ==
Цезар е автор на многобройни съчинения, от които до наши дни са се запазили само „Записки за галската война“ ([[латински език|латински]]: ''Commentarii de bello Gallico'') в 7 книги и „Записки за гражданската война“ ([[латински език|латински]]: ''Commentarii de bello civili'') в 3 книги - исторически мемоари, отразяващи завладяването на Галия през 58-52 пр.н.е. и участието на Цезар в гражданската война през 49-48 пр.н.е. Езикът на тези съчинения се счита за образец на класическия латински, а стилът е ясен и непретенциозен.
Останалите съчинения на Цезар са ни познати единствено като заглавия или в незначителни фрагменти: трагедия „Едип“; поема „Пътят“ за похода си в Испания; филологическо изследване „За аналогията“ в 2 книги (посветено на [[Цицерон]]); астрономически трактат „За звездите“, в който разглежда въведения от него [[Юлиански календар]]; „За птицегаданията“ в поне 16 книги; речи; стихове на латински и старогръцки език; писма; „Сборник с мъдри мисли“.
== Жените на Юлий Цезар ==
| |||