'''Со̀фия''' е [[столица]]та и най-големият [[град]] вна [[България]]. Разположена е в западната част на страната в полите на планината [[Витоша]] и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София е кръстена на бившата катедрала на града - църквата „[[Света София (София)|Света София]]“. Името София на гръцки означава „мъдрост“.
== География ==
Ред 117:
През римската епоха ([[1 век|1]]–[[4 век]]) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция [[Тракия]], а в края на [[3 век]] се превръща в столица на новосъздадената провинция [[Вътрешна Дакия]] (Dacia Mediterranea).
Сердика еполучава обявенастатут зана римски град ви римскияградски смисълинституции на(архонти, думатаградски съвет и народно събрание) през 107 година сл. Хр.{{факт}} от император [[Траян]] (Marcus Ulpius Trajanus (ТраянTraianus) и езапочва нареченада наноси неговонеговото родово име - Ulpia Serdica. В официалните надписи на гръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“).
След смъртта на император [[Диоклециан]] (305 г.) и религиозната реформа на император [[Константин Велики]] (306 - 337 г.) Сердика става седалище на [[епископ]]. Сердика е любим град на император Константин, който дори възнамерявал да премести столицата си тук и сечесто смята,казвал: че„Сердика е заявилмоят Рим“<ref>Petri Patricii ''excerpta Vaticana'', 190: Κωνσταντίνος εβουλεύσατο πρώτον εν Σαρδική μεταγαγείν τά δημόσια· φιλών τε τήν πόλιν εκείνην συνεχώς έλεγεν «η εμή Ρώμη Σαρδική εστι.» – ''Константин най-напред възнамерявал да пренесе управлението в Сердика; и понеже обичал този град, често казвал: „Сердика е моят Рим"Рим“''.</ref>. През 357 г. римският историк [[Амиан Марцелин]] определя града като „голям и прочут“. Сердика и църквата „Света София“ стават седалище на много важния [[Поместен събор|Сердикийски събор]] от 343 г.
[[Картинка:Sofia, Bulgaria.JPG|мини|300px|София от сателит]]
