Хаджи Димитър (балада): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: Хаджи Димитър Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на г...
 
Нова страница: ХАДЖИ ДИМИТЪР Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на...
Ред 1:
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Хаджи Димитър
 
 
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
 
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабясабля на две строшена;
очи тъмнеяттемнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
 
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!
 
Лежи юнакът, а на небето
Жетва е сега... Пейте, робини,
слънцето спряно сърдито пече;
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
жетваркажътварка пее нейде в полето,
в таз робска земя! Ще да загине
и кръвта още по -силно тече!
 
 
ЖетваЖътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
 
 
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...
 
 
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
 
 
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
 
 
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
 
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже -
и той я гледа - мила, засмена!
 
Една му с билки раната върже,
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
друга го пръсне с вода студена,
Де е и мойта вярна дружина?
третатретя го в уста целуне бърже -
Кажи ми, пък ми вземи душата,
и той я гледа, - мила, засменазесмена!
 
 
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
 
 
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
 
 
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!