Кино (пояснение): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+група "Кино" |
кино, фонограма, стандарти |
||
Ред 1:
Първият филм се нарича "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време" на братятя Люмиер и трае около една минута, на която прожекция присъстват около 40 души, срещу чист доход от 33 франка. Прожектира се в Париж за първи път на 21 март 1895г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост. Това е била първата платена публична кинопрожекция и филмът е бил ням, само изображения. В следващите дни пред кафенето се образуват опашки от по няколко метра за прожекциите. През лятото и есента на 1895 г. Луи Люмиер успява да заснеме още няколко 17-метрови, почти едноминутни сюжети с единствената цел да онагледи по подходящ начин възможностите на изобретението си.
Когато Луи Люмиер успява да заснеме "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време", "Пристигането на един влак", "Къпане в морето" и "Ковачи", той неволно става и първият оператор, който показва на света новото изкуство на светлосянката и движението.
Киното се налага изключително бързо в Париж, Лондон, Берлин и Санкт Петербург. Както в големите столици, така и в малките градчета, започват да прожектират отново и отново "Пристигането на влака", "Закуската на детето" и "Полетия поливач".
Първите филми са неми тъй като няма технология, която да позволява синхронизиране на звук и картина. Към 20-те години на XX век се появява звука. Първият звук е бил електромеханичен, записван на плочи и пускан отделно на грамофон, така използваната музика е служила за предаване на емоциите на актьорите. Звукът е бил на един носител, филмът на друг.
Звукозаписът е един от методите за фиксиране на трептящите процеси, където имам консервация на звуковите трептения, така че по- късно чрез възпроизвеждане да се възпроизведе звук. В основата на звука стои използването на необратими процеси (остатъчна магнитна индукция) или деформация, която след премахването на причинителя остава. Деформацията е вид информация. За да бъде възпроизведен записа трябава да има относително преместване върху носителя. Широко приложение са получили механичния и оптичния метод.
При механичния запис – фонограмата, която представлява тънка мембрана, която трепти върху падащите върху нея звукови трептения. С мембраната е свързана игла, образуваща бразда във фонограмата, т.е. когато мембраната се движи иглата образува бразда, образуваща звукови трептения. Тези движения съответстват на записания звук.
При оптичния запис трептенията на мембраната сепредават на едно огледало, отклоняващо един светлинен лъч, идващ от светлинен източник. Лъча експонира, облъчва светлочувствителната лента и тази следа, която оставя представлява оптичната фонограма. При възпроизвеждането й се движи между източник на светлина и фотоелемент, изменящ количеството светлина, която пада върху фотоелемента. Във веригата възникват токове, които се предават на високоговорители.
При електрооптичната или фотографична звукозаписна система подлежащия на запис ел. сигнал се превръща в светлинен. След това се фотографира върху движещата се негативна филмова лента или т. нар. тон- негатив. Получената фонограма (следата, която светлинния лъч оставя) е латентна или скрита. Не може да се прослуша веднага, защото ще бъде осветена. В затворена кутия във фотолаборатория ще бъде обработена чрез фото- ел. процеси. След проявяване отново се възпроизвежда. След копиране на позитива може да се прослуша. Възпроизвеждането става чрез фото-ел. преобразуватели, както се случва при електрооптичната система, която намира най- голямо приложение в кинематографията поради успешното прилагане на звук и картина върху една лента.
Ако се направи един напречен разрез на един тоннегатив или светлочувтвителна лента може да различим неговите слоеве. Подложката му има дебелина от 0,15мм- 0,20мм. В началото са използвали леснозапалимата нитроцелулоза, а днес се използва полиестер. Най-отгоре има желатинов защитен слой, койтопредпазва от механични повреди. След него следват светлочувствителните слоеве от желатин с разпръснати частици от сребърен бромид. Следващият слой служи за сцепление с основата. Противозарядният слой, който премахва, неутрализира създалите се при движението на записа ел. заряди. Противоотровен слой, който поглъща шреминалите през подложката свет. Лъчи, към които ленатата е най-чувствителна.
Тонлампата или така наречената експозиционна лампа работи с постоянен ток и се захранва от изправител. Светлината минава през микрообективна система и взлиза във входа на модулатора на светлина, който прави сигнала променлив в такт със звуковия и видео сигнала. От изхода сигнала минава през втора микрообективна система, която се експонира върху пътечка с дебелина 2, 54 мм. След записване на тоннегатив се дава за прояваване. Кинопроекторът е устойство, което също има тонлампа, светлината, на която минава през микрообективна система.
При електрооптичната (фотографическа) звукозаписна система подлежащия на запис ел. сигнал се превръща в светлинен. Светлинния лъч създаван от тонлампата се фокусира от микрообективна система. Светлиният лъч попада върху модулатора на светлината, който променя светлинния поток в такт с попадналия сигнал от възпроизвеждащия усилвател. Полученият променлив светлинен поток експонира равномерно движещия се пред него тоннегатив. Движението се осъществява от лентодвижещо се устройство на оптичния рекордер, в което не се допуска друга светлина, освен тази от променливият поток. Получената латентна оптична фонограма се подлага на фотохимични процеси като: експониране (оптичното записване дефакто е фотографиране, основаващо се на разлагането на ср. бромид под въздействието на светлина– на сребро и бром), проявяване (окислително-редукционен процес, чрез който скритото изображение става видимо и се отделя сребро, от което се получава почерняване на емулсионния слой), фиксиране (сребърния бромид се разтваря във фиксажен разтвор, следва измиване и сушене) в резултат, на което се стабилизира. От негативната фонограма се копира позитивно филмово копие.
Възпроизвеждането на позитивната фонограма става чрез кинопроектор или фонограф, използващи тонлампа, осигуряваща светлинен поток, който облъчва оптичната фонограма на равномерно движеща се пред него позитивна кинолента.
Кинопрожекцията се основава на инертността на човешкото око. Когато светлината попадне в окото и изчезне образът остава известно време в него, т.е. окото запаметява образът. Движението на лентата е непрекъснато - 24 кадъра/ s. Кинолентата изглежда като обикновена фонографска лента.
Средната линия на тонлентата е с дължина 6,17мм. Всеки кадър има 4 броя перфорации с дължина 19 мм. Перфорацията е необходима, за да се избегне преплъзването, което би унищожило звука или картината. Средната скорост= 24.19=456 мм/s. Днес в телевизията кадрите са 25 за секунда. Тази смяна на кадрите ще създаде мигане, за това всеки кадър минава през т.нар.” прожекционно прозорче” за 1/24 от секундата. През ¾ от времето прозорчето е отворено, а само за ¼ то се затваря, но човешкото око не го лови. Това означава, че 3/96 от секундата филмът е статичен, неподвижен, а само 1/96 от секундата филмът се мести на следващия кадър.
Звукът, записан на лентата също се движи прекъснато,но ние го възприемаме плавно. Лентата се движи импулсно, фонограмата също. Звукът и картината не вървят заедно. Звукът изпреварва с 21+/-0.5 кадъра за 35 мм кинолента.
При различните мм на лентата скоростта е различна:
- 16мм филм- 26+/-0.5 – ср.скорост- 183 мм/s
- Super 8мм филм- 22+/-1 – ср.скорост- 101.5 мм/s.
В телевизията средната скорост е 475мм/s за 35 мм филм.
Звукозаписването и звукоизлъчването са възможни само при непрекъснато движещ сеносител. Поради това не е възможно фонограмата, която съответства на дадена картина да стои срещу нея. Там, където става звукопроизвеждането филма трябва да се движи с равномерна скорост. За това и фонограмата на дадена картина се намира пред нея на разстояние 21 квадрата. Тази дължина е напълно достатъчна за успокояване движението на филма.
Основите на стереофоничния запис са били заложени в средата на 30- те години, но практическото прилагане се развива през 50- те години. Появяват се стереофонични предавания и започва производството на стерео апаратура, така наречената 4- ри канална система CinemaScope( Синемаскоп) – 35мм. ПОявяват се 16:9 филми и широкоформатни филми на 70 мм лента, 6 канална система. ПОявяват се също 6 и 9 канални системи. Стереофоничното възпроизвеждане на звука подобрява звука и звученето на записа. През 60- те години стереозаписите се налагат, докато в киното започнало да запада, заради технологични и физиологични причини- звука се подчинява на изображението, той е компонент, равностоен на изображението! Тогава над звуковия съпровод надделява говорът.
Широкоекранната система CinemaScope(Синемаскоп) се основава на анаморфиране на изображението в хоризонтална посока при снимане и дезанаморфиране при възпроизвеждането. Анаморфирането е допълнителна оптика на камерата, свиваща изображението, а на възпроизвеждаща машина се слага дезанаморфирана оптика, която отваря, разширява изображението. При тази система звукът е бил 4-ри канален (4- ри пътечки: ляв, централен, десен, ефект). Лентата е 35 мм. Тази система е използвана за първи път през 1928 г. от френския режисьор Клод “ Възникване на огъня”, но не е била приета и чак през 50-те години киното се връща към нея,но на ново ниво и 4-ри каналния стереофоничен съпровод получава голямо разпространение. Днес използването е намаляло. Първите съветски филми (1955) са показани на тази система. При нея отношението на страните на екрана е 2,35:1. В последно време се говори за нова широкоекранна система 1,85:1.
Широкоформатната система е въвведена през 70- те години. Лентата е 70мм, а кинопроектора е нов- с по-добро качесвто и 70 мм. Широкоформатните системи Todao, SuperTechRama 70, PanaVision 70 са с 70мм лента, 6 пътечки звук, кинопроектора е с 6 магнитни глави, 5 задканални говорителя, плюс един в залата. Другото име на системата е “5+1”. Направени са много филми по тази система и има много кина с този стандарт. Първият съветски филм “Повест” е показан на тази система. Съотношението на екрана е 2,2:1 и е с 7% по- малък от широкоекранното.
Най- новите системи прилагани днес са с размери 1,85:1, основани на 35 мм лента като в широкоекранното кино, но се използва анаморфна оптика с по- малък % на анаморфиране, така стените стават с тези размери 1,85:1. В Русия тази система се нарича Super35, заради ширината на лентата.
Една от насоките в киното е интимизацията( малки помещения и малък брой актьори), което обезмисля до някъде широкоформатното кино.
При многоканалната система на панорамното кино сеизползват 3 киномашини, коитопрожектират върху екрана 3 сектора, на които има само изображение, без звук. Звукът се записва отделно върху система от 9 пътечки с 9 канала. Наричат я Кинопанорама, Синерама. Тази система не е стандартизирана, не е сатанала масова..
Ганс показва в Париж филма ”Наполеон”, кохто е на 3 ленти по 35мм.
През 1934г. “Дебри” озвуава този филм по двуканална стереофония. През 1952г. в Ню Йорк е направена демонстрация по системата Cinerama на по-високо технологическо ниво. В Москва, Русия системата се нараича Кинопанорама. Отношението на 3-те ленти е страндартно 1,37:1. Системата се използва около 60-та година. Дава илюзията, че слушателя е в центъра на действието. Звукът е добър, защото е записан отделно (многоканален звук). Синхронизирането между звука и картината става посредством timecode.
През 1976г. андлийския инжинер Долби предлага на света Dolby Stereo 35мм, която е с 2 пътечки и 4 канален звук..
Dolby 35мм спада към матричните стереофонични системи, които се използват първо при грамофонния запис. Предава се с помоща на 4 канала или така нареченото квадрофонично звучене. Не е възможно резеца да записва 4 независими фонограми, записва само 2– стереомеханичен запис.
Записва се като “4 2 4” и този символ означава, че записването става в 4-ри канален звук, който се свежда до 2 канала и се възпроизвежда отново в 4-ри канален, на 4 озвучителни тела. Върху лаковия дикс с помоща на двуканален рекордер 4-те първични сигнала се обединяват по двойки и образуват 2 комбинирани сигнала, всеки от които се записва от лявата и дясната страна на браздата, поспособа 45 на 45. При възпроизвеждане се възстановяват 4- те първични сигнала, което става спомоща на кодиращо устройство,което кодира 4-те сиганла в 2 канала, а след това с помоща на декодиращо устройсвто се обръща сигнала на 4- ри канален.
Системата Dolby 35мм прилага този начин, базиран на 2- каналната фонограма: с кодиращо и декодиращо устройства се описват от матричните усилватели, за това се нарича матрична стереофонична система.
Системата е монополизирана от Долби и се използва навсякъде по света. Оборудвани са над 400 кина с тази система. Системата си има вариант: Dolby Stereo 70mm – използваща се за широкоформатни филми. Тя използва 3 задканални говорителя, вместо 5, както е при широкоформатната система. Руският стандарт на тази система е ПК70, използващ също 3 говорителя.
| |||