Стоян Заимов: Разлика между версии

| починал-място= [[Плевен]], [[България]] |

}}Апостол на [[Априлско въстание|Априлското въстание]], просветен деец, общественик и писател. Роден в гр. [[Чирпан]]. Баща на генерал [[Владимир Заимов]]. Учи в класното училище в гр. [[Стара Загора]] ([[1867]]-[[1869]]), където се запознава с [[Васил Левски]] и става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК); завършва педагогически курс в гр. [[Пловдив]] (1870-1871). Като учител в българското мъжко училище в гр. [[Хасково]] ([[1871]]-[[1873]]) участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на [[Атанас Узунов]] при подготовката на покушението над [[Хасково|хасковския]] чорбаджия [[хаджи Ставри]]; заловен е и заточен ([[1873]]) в [[Диарбекир]], [[Мала Азия]]. Успява да избяга ([[1874]]) и се установява в [[Румъния]]. Там се запознава с [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и други видни представители на българската [[емиграция]] и се включва активно в нейната дейност. През [[1875]] г. ръководството на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] му възлага да осъществи плана за подпалване на [[Цариград]], за да бъде улеснено замисленото за септември [[1875]] г. всеобщо [[Старозагорско въстание|въстание]]. Пръв помощник му е [[Георги Бенковски]]. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в [[Букурещ]]. Участва в основаването на [[Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен окръг. В началото на [[1876]] г. се прехвърля в [[България]], но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата амнистия след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] [[1878]] г.). След Освобождението се завръща в [[България]]. Завършва Педагогическия институт в [[Москва]] ([[1882]]). Учител е в гр. [[Шумен]] ([[1882]]-[[1884]]), гр. [[Варна]] ([[1884]]-[[1885]]), гр. [[Кюстендил]] ([[1888-1895]]), гр. [[София]] ([[1898]]-[[1901]]); член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение ([[1895]]-[[1898]]). Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" ([[1896]]-[[1949]]), директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] ([[1903-1908]]). Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна мемоарна традиция. Автор на „Миналото. Белетристични и исторически очерки из областта на българските движения от [[1870]]-[[1877]] година" в 4 тома и др. Умира в гр. [[Плевен]].

 

[[Категория:Участници в Априлското въстание (1876)|Заимов, Стоян]]