Григор Начович е роден на [[3 февруари]] (22 януари стар стил) [[1845]] година в [[Свищов]] в семейството на заможен търговец. Учи в гръцкото училище в Свищов, във френския колеж в [[Бебек]], в търговски училища в [[Париж]] и [[Виена]]. След като завършва [[политикономия]] в Париж, става търговец в Свищов, където през [[1866]] г. оглавява местния революционен комитет.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
След преминаването на четата на [[Филип Тотю]] в България през 1867 година Григор Начович е принуден да замине за [[Букурещ]], опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с [[Българска добродетелна дружина|Българската добродетелна дружина]] и подпомага заминаването на доброволци за [[Втора българска легия|Втората българска легия]] в [[Белград]]. През [[1868]] година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за различни френски и немски вестници. По време на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през [[1876]] година организира изпращането на български доброволци, а през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през [[1877]]-[[1878 г.]] година е на служба в руското Главно командване.<ref name="tt"/>
След [[Освобождение на България|Освобождението]] Начович става един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], като заема последователно различни длъжности - [[министър на финансите]] в първото българско правителство ([[1879]] и [[1882]]-[[1883]]), [[министър на външните работи и изповеданията]] (1879-[[1880]]), помощник-кмет на [[София]] (1880-[[1881]]), [[министър на вътрешните работи]] (1882), член на създадения по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] [[Държавен съвет]] (1881-1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър и в коалиционното правителство на [[Драган Цанков]] (1883-[[1884]]). През 1882 година става дописен, а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]].<ref name="tt"/>
През 1884 година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до [[1889]] година. След [[Преврат в България (1886)|Детронирането]] на княз [[Александър I Батенберг]] се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства ([[1886]]-[[1888]]). От [[1889]] до [[1891]] година е представител на България във Виена, след което е отново финансов и външен министър (1891-[[1892]] и [[1894]]-[[1896]]), [[кмет на София]] (1896-[[1897]]) и [[министър на търговията и земеделието]] ([[1899]]-[[1900]]). От [[1903]] до [[1906]] година е дипломатически представител в [[Цариград]]. Участва и в преговорите по сключването на [[Лондонски договор|Лондонския договор]] през [[1913]] година.<ref name="tt"/>
Григор Начович умира в София на [[4 януари]] [[1920]] година.
