Български въстания през XVIII век: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 1:
== Марино въстание през 1700 г. ==
Записките за въстанието са направени от Киро Тулешков (1876), Недялко Марков (1907) и Звезделин Цонев (1937). Статията на Киро Тулешков била публикувана в броеве 20 и 21 на в-к "Български глас", издаван в [[Болград]]. Запазен е и непубликуван ръкопис, в който били записани спомените на участник във въстанието. Песента "Стоян войвода и патрикът" е записана от Киро Занев (Бачо Киро), а също била издадена в книгата на Христо Даскалов "Възрождение Болгар или реакция европийскойевропейской Турции", Москва, 1856 г. Косвено потвърждение се търси в султанска заповед до Одринския бостанджибашия от 1701 г. , която се отнася за смутове в Ардинско, Хасковско и Лозенградско. Сочи се и друга заповед от 1699 г., че хайдути в Търновско освободили унгарски пленници.
Въстанието било планирано за деня на св. Константин и Елена (21 май 1700), но поради донос на фанариотите до цариградския патриарх и от негова страна до властите последвали арести и то избухнало по-рано. Въстаниците затворили проходите и първият опит на турските войски да ги преминат завършил с неуспех. Отстъпващите турци били нападнати от конницата на Мирчо войвода, който събирал бунтовници в Хасковско. Търновският бей Ара Иззедин изпратил като шпиони 400 преоблечени турци и гърци, които се представили за подкрепление от Търново. Част от тях успели да избягат и докладват за броя и въоръжението на бунтовниците. Въстаниците били притиснати от север и юг. Докато, стреснати от първия неуспех, турците изчаквали, Мирчо внезапно нападнал северните войски и ги разбил. В това време обаче от 400-те се измъкнал шпионин и съобщил на командващия одринския еничарски корпус Кърджали Омер паша, че боят е започнал. Последвало нападение от юг и въстаниците били разбити. Мара (Мария/Ирина) била заловена в една воденица, и пребита до смърт. Не е е ясно какво е станало с другите водачи - Стоян, Мирчо и игумена на ПетропавлоскияПетропавловския манастир Софроний.
 
Въстанието било планирано за деня на св. Константин и Елена (21 май 1700), но поради донос на фанариотите до цариградския патриарх и от негова страна до властите последвали арести и то избухнало по-рано. Въстаниците затворили проходите и първият опит на турските войски да ги преминат завършил с неуспех. Отстъпващите турци били нападнати от конницата на Мирчо войвода, който събирал бунтовници в Хасковско. Търновският бей Ара Иззедин изпратил като шпиони 400 преоблечени турци и гърци, които се представили за подкрепление от Търново. Част от тях успели да избягат и докладват за броя и въоръжението на бунтовниците. Въстаниците били притиснати от север и юг. Докато, стреснати от първия неуспех, турците изчаквали, Мирчо внезапно нападнал северните войски и ги разбил. В това време обаче от 400-те се измъкнал шпионин и съобщил на командващия одринския еничарски корпус Кърджали Омер паша, че боят е започнал. Последвало нападение от юг и въстаниците били разбити. Мара (Мария/Ирина) била заловена в една воденица, пребита до смърт. Не е е ясно какво е станало с другите водачи - Стоян, Мирчо и игумена на Петропавлоския манастир Софроний.
 
== Въстание на архиереите в Самоковско през 1734 г. ==