Камерна музика: Разлика между версии

В същото време няма критерии, които да очертават ясно границите на камерната музика, тъй като понятие тя носи предимно естетически характер и не се свързва с определени [[музикална форма|музикални форми]] или [[музикален жанр|жанрове]], макар и някои от тях да са характерни за нея. Например [[симфония|симфониите]] на [[Йозеф Хайдн]] и [[Волфганг Амадеус Моцарт]] обикновено се причисляват към камерната музика и се изпълняват от камерни оркестрови състави. [[Пасион]]ите на [[Йохан Себастиан Бах]] от своя страна, въпреки естеството на състава, който ги изпълнява , почти никога не се определят като камерна музика. Монументалността на симфонията (от [[лудвигЛудвиг ван БетовенБетховен|БетовенБетховен]] нататък) и подчертаният [[виртуоз]]ен характер на инструменталния концерт се смятат по принцип за нетипични за камерната музика, която като цяло се отличава с икономичност откъм изразителни средства при голяма самостоятелност на отделните [[музикален инструмент|инструментални]] партии. Това отново е условно уточнение, тъй като например повечето от инструменталните [[концерт]]и на Бах, въпреки че не съответстват на тези критерии, са отнасяни обикновено към камерната музика.

В исторически план не може да се говори за развитие на камерната музика сама по себе си, въпреки развитието на музикалните форми и жанрове на произведенията, причислявани към нея. За [[композитор]]ите след края на [[18 век]] (по принцип по-ранните творби обикновено се причисляват към камерните) трябва да се каже, че някои от тях имат подчертан афинитет към камерни творби и творят предимно в тази посока – [[Хуго Волф]], [[Цезар Франк]]. Други автори по-рядко пишат камерни творби, но няма на практика композитор, който да не е оставил образци на камерната музика. Лудвиг ван БетовенБетховен, който е известен най-вече със симфоничните си творби, е написал блестящи струнни квартети; [[Антон Брукнер]] пише многобройни камерни творби за хор.