Фау-1: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Категория:Оръжия+малко препратки |
||
Ред 1:
[[Картинка:V1FlyingBomb.JPG|мини|дясно]]
{{Обработка|форматиране}}'''Фау-1''' (V-1, от нем. Vergeltungswaffe 1, първо оръжие за възмездие) е летяща бомба, използвана от германския [[Вермахт]] в последната година на [[Втората световна война]].
Първото германско "тайно оръжие" - летящата бомба V-1 - има официалното обозначение Fieseler Fi 103. Тя е разработена под кодовото название Kirschkern (черешова костилка) и с обозначение за заблуждение на противника FZG-76 (Flakzielgerät = мишена за зенитната артилерия).
Въпреки че се води като конструкция на фирмата Fieseler, V-1 е колективно творение на четири фирми. На Fieseler е възложено изработването на корпуса и крилата, на [[Argus]] - на пулсиращия реактивен двигател, на [[Siemens]] - на автоматичната система за управление и на Walter - на катапулта за изстрелване. Поради липса на капацитет по-късно Fieseler възлага производството на по-голямата част от телата и крилата на амтомобилните заводи Фолксваген.
Първите прототипи на V-1 показват много дефекти - нещо нормално за един принципно нов продукт. За да се установят причините за тези дефекти, няколко V-1 са снабдени с пилотска кабина в носа. Но четирима пилоти-изпитатели загиват без да се получат резултати.
Първите площадки за изстрелване на летящите бомби са разположени дъгообразно във френските провинции [[Артоа]], [[Нормандия]] и [[Пикардия]] на разстояние от 220 до 250 km от [[Лондон]]. Те се изграждат с по няколко рампи с дължина 42 до 52 m с катапулти, бетонени пътища и сгради. Изстрелването на бомбите се поема от специално поделение, известно като зенитен полк 155 (Flak-Regiment 155). По време на съюзническия десант в Нормандия на 6 юни 1944 г. около 40 площадки за изстрелване са готови в Северна Франция.
Първите 10 летящи бомби са изстреляни срещу Англия през нощта на 12 срещу [[13 юни]] [[1944]] г. Всички са насочени към Лондон, но четири от тях се взривяват още при изстрелването, две не достигат английското крайбрежие и само една пада в района на Лондон. Темпът на изстрелване нараства значително до края на месеца и за 17 дни, до 29 юни, вече са изстреляни 2000 летящи бомби. Но трябва да се има предвид, че поради несъвършенството им, всяка пета бомба се взривява в района на изстрелването или недалеч от него. 316 бомби са изстреляни на 7 август 1944 г. - това е най-голямата бройка за един ден, но само една трета от тях достига Англия.
Британската противовъздушна отбрана успява да се справи с новото оръжие. 1866 бомби са свалени от зенитната артилерия, 232 се удрят в баражни балони. Голям успех имат и изтребителите - 34 пилоти свалят по повече от десет V-1, а капитан Джоузеф бери сваля 61 летящи бомби! В края на войната четири V-1 са свалени от от първите британски турбореактивни изтребители Gloster "Meteor".
Ред 17:
След като съюзническите войски окупират големи части от Франция, през октомври 1944 г. зенитният полк, вече преименуван Пета зенитна дивизия (Flak-Division 5), е прехвърлена в Холандия. Оттам той обстрелва белгийския град Антверпен - най-голямото пристанище, използвано от съюзниците.
След като Лондон вече е извън обсега на площадките за изстрелване на V-1, започва изстрелването им от самолети. За целта се използват около сто преустроени двумоторни бомбардировачи Heinkel He 111. Но резултатите се оказват незадоволителни. До края на януари 1945 г. са изстреляни срещу
До края на войната са произведени повече от 30 000 летящи бомби V-1. Използването им приключва на 29 март 1945 г., девет месеца след първото изстрелване срещу Англия. От 6725 бомби, които пресичат
В края на войната се правят опити с пилотиран вариант на V-1 под кодово название Reichenberg и дори е дадена поръчка за изработване на прототипи в заводите Henschel в [[Шьонефелд]] край Берлин. Предвижда се тези пилотирани бомби да бъдат включени в отряд от пилоти-самоубийци с неофициалното название Leonidas-Staffel (на името на спартанския крал [[Леонид]], който през [[480
Основната идея при създаването на летящите бомби е да се тероризира населението на Англия и по-специално на Лондон, без да се излагат на риск самолети и екипажи. Но главният проблем е, че по онова време не е имало надеждна система за управление, която да води бомбата до целта с някаква приемлива степен на точност. Системата за управление на V-1 може да води бомбата в постоянна, зададена посока, като използва информация от вградения жирокомпас. Изминатото разстояние се отчита чрез броене на оборотите на свободно монтирана в носа малка перка. Всякакви компенсации за вятър и други фактори се вземат предвид преди изстрелването чрез задаване на посоката и разстоянието в управляващата система. След изминаване на предписаното разстояние двигателят се изключва, клапите на хоризонталния стабилизатор рязко се накланят и бомбата пикира към целта.
Ред 27:
От военна гледна точка едно толкова неточно оръжие като V-1 (отклонение от целта от няколко до 100 km) е безполезно. Но психологическото му въздействие оправдава използването му. Целта не е да се унищожават военни или цивилни обекти, а да се всява страх и ужас и да се въздейства отрицателно на бойния дух. Поради тази причина се налага англичаните да заделят за отбраната на острова много самолети и ценни военни ресурси, вместо да ги използват на фронта срещу германците. Така например за отбраната на Лондон са заделени осем ескадрили от дневни и две ескадрили от нощни изтребители, които патрулират денонощно пред защитния пояс от 400 тежки и 264 леки зенитни оръдия и гъстия бараж от 2016 балона.
Конструкцията на V-1 е много проста. Това е бомба с крила и опашка. Лети ниско, на височина около 600 m със скорост около 600 km/h и може да бъде застигната от бързите изтребители. Пулсиращият реактивен двигател е първият от този род, използван в реално действаща оръжейна система. Той има нисък к.п.д.,
Летящата бомба V-1 е първото оръжие в света с автономно управление, в което са залегнали много от принципите на съвременната ракетна техника. Създадените през последните десетилетия подобни летящи бомби, сега наричани крилати или маршрутни ракети тип "круз", са правнуци на V-1.
== Литература ==
Ст. Семерджиев: "Луфтвафе - възход и крах", Еър груп 2000, София, 2000.
[[Категория:Оръжия]]
[[cs:Fieseler Fi 103]]
|