Опус Деи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ka:ოპუს დეი
Lison (беседа | приноси)
Ред 93:
 
== Шифърът на Леонардо ==
„Твърде много грешки. Не бива да се взема насериозно. Определено не си залужава да се води битка“ — тези думи на Джон Ваук, член на „Опус Деи“ и професор по литература в Университета на Светия Кръст в Рим, от интервюто му за всекидневника QN характеризират най-общо цялостната позиция на „Опус Деи“ по отношение на „Шифъра„[[Шифъра на Леонардо“Леонардо]]“. В интервюто си дон Ваук споделя, че Дан Браун си играе с читателя. „Той знае много добре, че никой сериозен историк не споделя написаното в книгата. „Шифърът“ не плаши никого. Църквата има много по-силни отговори от романа.“ И нещо повече: „Църквата би могла да използва този роман като средство за обучение, защото той повдига, макар и по погрешен начин, важни въпроси като силата на Писанията, апокрифните евангелия, сексуалността според езичниците и според християните, мястото на жената в християнството. Ако подходи сериозно към тези теми, човек може да получи фантастична католическа подготовка“. Да, обаче трябва да оборим Дан Браун. „За да оборим Дан Браун — отговаря дон Ваук — не се иска кой знае колко много, за някои неща стига и да се провери в Wikipedia. И човек открива, че вярата е много по-интересна от романа.“
 
„Шифърът на Леонардо“ дели развитието на „Опус Деи“ на „преди“ и „след“. „Делото“ не можеше да игнорира един роман, продаден в 40 милиона екземпляра, след като в него играе ролята на лошия. А на него само това му липсваше! Образът на организацията винаги е бил обвит в мистерия: от умъртвяването на плътта до „сектантския“ живот в резиденции, склонността към тайнственост, историческата връзка с режима на Франко, предполагаемите амбиции в политическата сфера —„Делото“ никога не се е радвало на добър имидж, особено в прогресистките и предимно протестантски страни като Великобритания и Съединените Щати. От 2003 г. насам „Опус Деи“ реши да излезе на светло и да се покаже, като сложи край на „черните легенди“. Днес ръководителите й са готови да говорят за всичко: за пари (богатството им е оценено на 2,8 милиарда долара), за власеницата (лента от гьон с метални кукички, която нумерариите носят два часа на ден привързана към бедрото). И ето, че три години след публикуването на романа ръководителите признават, че явлението „Шифърът на Леонардо“ не е било съвсем негативно за „Опус Деи“. Всъщност, книгата им направи световна реклама. Стратегията на „Опус Деи“ е проста: положителни послания, "не" на бойкота и на съдебните битки и максимална прозрачност. Ечебария избра правилната стратегия: може би, защото той самият опознава монс. Ескриба и „Опус Деи“ благодарение на много остра статия.