Налудност: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
по-научно определение |
||
Ред 1:
'''Налудностите''' са разстройство на съдържанието на мисловния процес, при което въображаеми факти се смятат за действителни. Това психично състояние се среща не само при психичните, но също така и при инфекциозните болести, интоксикациите ([[алкохолизъм]], [[токсикомания]]...) и дори при много висока температура. Понякога налудността става хронична. Трайното й установяване означава тежко разстройство на личността и променя дълбоко отношенията на страдащия с неговото обкръжение. Хроничните налудности (параноялни налудности, хронични халюцинаторни налудности, фантасти налудности) заемат голямо място в психопатологията на възрастния поради разнообразието и важността им. Техните прояви, формиращите ги механизми и развитието им са безкрайно променливи.
През XIX век се предлага еволютивно описание на налудностите, като разграничава четири последователни фази: [[безпокойство]], [[налудност за преследване]], [[налудност за величие]] и [[деменция]], но впоследствие се забелязва, че тази схема не може да бъде приложена към всички случаи. В днешно време интересът е насочен към задълбоченото изучаване на личността.
Според психоаналитиците налудността е израз на изтласкани чувства, които съзнаващата личност на болния не може да приеме. Той приема като идващо отвън това, което всъщност му принадлежи („някой ме принуждава да говоря нецензурни думи", „някой ме подтиква да извършвам неморални действия...").
Параноидната налудност има същия източник: идеята „аз го мразя" става „той ме мрази". Oт този момент освободеният от чувство за вина болен може да отприщи агресивността си и да стигне до убийство.
Налудните теми са неизброими: преследване, виновност, величие, обсебеност и т.н. Някои се придружават от толкова интензивни образи, че се превръщат в халюцинаторни. Съществуват налудности, споделяни от двама или повече души. Така цели семейства могат да бъдат обхванати в налудни мрежи, като всеки привежда допълнителни аргументи, които засилват убедеността на членовете на групата. Това е така наречената масова психоза.
{{психология-мъниче}}
| |||