Деволюционна война: Разлика между версии

 

== Причини ==

Причините са комплексни, но най-вече - династични. Луи ХІV, който е зет на испанския крал [[Филип IV|Фелипе IV]], открива, че в старите правни актове на [[Нидерландия|нидерландските]] области [[Брабант]] и [[Ено]], тогава под испанска власт, се казва, че владетелят се наследява на преимуществено от децата си от първия брак, независимо от пола. Неговата съпруга Мария Терезия е дъщеря на Фелипе ІV от първия брак, а след смъртта му през 1665 г. крал на Испания става малолетният му син от втория брак [[Карлос II]]. Използвайки тези закони, наречени деволюционни (оттам и името на войната), Луи издига претенции към Брабант и Ено. Преди да се ожени за Мария Терезия тя се отрича от правата си върху всички испански владения, но тъй като Испания не изплаща предвидената зестра, Луи счита нейния отказ за невалиден.

 

 

== Военни действия ==

Френската атака започва на 10 май 1667 г. в Нидерландия - точно там, където са френските претенции. Една неголяма, но все пак силна армия от 35 000 души, командвана от краля и маршал дьо [[Тюрен]] започва да обсажда нидерландските крепости. На 2 юни испанците изоставят Шарлероа. На 26 юни след шестдневна обсада пада Турне. Следват завоевания без съпротива от страна на испанците - Дуе на 2 юли и Куртре на 18 юли. През август френските усилия се съсредоточават срещу голямата крепост [[Лил]], превзета на 17 същия месец след обсада, която продължава по-малко от едно денонощие. Обяснението за тези успехи, които изненадват и френския щаб, е в пълната неподготвеност на испанците за съпротива (няма нито едно полево сражение) поради хаоса, който цари в самата Испания с малолетен крал и без силен регент. След Лил французите превземат Ат, с което си откриват пътя към Брюксел, но не го обсаждат, а успяват да превземат също Сен-Омер и Ер. Така за една кампания те превземат осем крепости и поставят под свой контрол 20% от [[Испанска Нидерландия]]. През януари 1668 г., окуражен от успехите си, Луи изпраща Тюрен да окупира областта Франш-Конте (част от Бургундия) със столица Безансон. Там испанците не оказват никаква съпротива, а френскоговорящото местно население посреща френските армии със симпатии. При това положение се очертава пълна френска победа.

 

== Тройният съюз и мирът в Аахен ==

Агресията на Франция предизвиква много страхове у близките европейски държави. В началото Луи ХІV не осъзнава този факт по простата причина, че не няма агресивни намерения към друг, освен Испания. Испания е традиционен френски противник, а в борбата против нейната хегемония Франция е била в съюз с [[Англия]], [[Холандия]], [[Швеция]] и [[Савоя]]. Ето защо Луи по инерция продължава да смята, че тези държави гледат със симпатия на войната му против Испания. Той е напълно изненадан и възмутен, когато в началото на 1668 г. Англия, Холандия и Швеция сключват против него военен съюз, кото трябва да го принуди да прекрати настъплението. От друга страна Тройният съюз възнамерява и да убеди Испания да се откаже от някои владения, за да удовлетвори Франция. Той е еднакво враждебен и към двете воюващи държави. В основата му стои английският посланик в [[Хага]] Уилям Темпъл, но Луи приема, че е дело на холандците, с които има съюзен договор и които са пряко заплашени от френското настъпление в Нидерландия. По-късно, обзет от желание да отмъсти за това предателство, той напада Холандия и поставя началото на [[Холандска война|Холандската война]]. Луи не се решава да приеме предизвикателството и да започне голяма и дълга война, за каквато не се е подготвял. Той склонява да прекрати военните действия и дори да върне на Испания Франш-Конте, ако задържи всички превзети от него крепости. На 2 май 1668 г. тези условия са оформени в договора от [[Аахен]], с който войната приключва. Придобивките на Франция са около 4 500 кв. км.

 

[[Категория:Войни]]