Мили мой Мио: Разлика между версии

| автор = [[Астрид ЛивдгренЛиндгрен]]

Деветгодишният Бу Вилхелм Улсон (Босе) разказва своята история. Осиновен от леля Едла и чичо Сикстен, които „не обичат момчета“, той не е щастлив с тях; животът му като цяло е доста самотен. Една вечер неговата приятелка леля Лундин му дава една ябълка и картичка, която да пусне в пощенската кутия. Босе забелязва, че изписаните редове искрят като огнени и ги прочита. Картичката е адресирана до краля на Земята накрай света и му съобщава, че онзи, когото чака, отдавна е на път и носи знак - златна ябълка. След като пуска картичката, Босе открива, че ябълката от леля Лундин е златна. Объркан, той не се прибира вкъщи, а отива в Тегнерската градина. Там намира бирена бутилка, в която има дух. Освободен от Босе, духът разпознава златната ябълка и отвежда момчето в Земята накрай света - приказен остров сред морето.

Скоро обаче, Мио разбира, че не всичко е идеално в приказната страна. Съществува Земята Отвъд, където живее жестокият рицар Като, който е отвлякъл не едно дете от остоваострова и представлява постоянна заплаха за хората в Земята накрай света. Мио разбира, че той е предопределен да се изправи срещу рицаря Като. От много години всички (дори баща му, на когото му е особено тежко) знаят това и разчитат на него. Юм-Юм с радост се присъединява към Мио и също както в древното предсказание, една нощ кралският син потегля на бял кон със златна грива и свита от един-единствен приятел.

В края на книгата Мио обяснява, че вече от доста време живее в приказната страна и рядко се сеща за живота си преди. Той твърдизаявява, че леля Едла греши, ако си мисли, че Босе е още е там някъде, в Тегнерската градина, играе си сам и гледа осветените прозорци, зад които децата вечерят със своите родители. Малкият разказвач пламенно настоява, че „Бу Вилхелм Улсон е в Страната накрай света и му е хубаво, много хубавоприхубаво при нетовиянеговия баща, краля“.