Преторианска гвардия: Разлика между версии

'''Преторианците''' (лат. ''praetoriani'') били личната гвардия на [[Древен Рим|римските]] [[император]]и. Тази отбрана войска била образувана от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители при щаба на всеки военачалник.

Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в [[Рим]] по време на гражданските войни, император [[Август]] създал 9 [[кохорта|кохорти]] преторианска гвардия /cohortes praetoriani/, под командването на [[преториански префект]] /praefectus praetorio/, с обща численост 4 500 човека. Впоследствие те били увеличени на 14 кохорти. По своята същност подразделенията на преторианците представлявали кохорти от смесен тип /cohors equitatae/ всяка от които под командването на [[трибун]], като 1/5 от тях съставлявала кавалерията, набирана от най-добрите конници в империята. Знакът на преторианските кохорти бил червен [[вексилум]] с изображението на скорпион върху него. Върху щандартите често се помествали и изображения на орли, като в легиона.

Войниците за преторианските подразделения се набирали главно от италийците. Те имали ред привилегии - служили 16, а не 26 години, а заплатата била 3 пъти по-висока от тази на обикновения легионер /720 [[денарий|денария]] за година/, а при уволняването си получавали 5000 денария /за разлика от обикновения легионер - 3000/. Освен това често всеки нов император изплащал премии на гвардейците, за да гарантира благоразположението им. Август държал в Рим не повече от 3 кохорти. Останалите лагерували околните градове. При [[Тиберий]] преторианците били събрани в Рим и им бил изграден постоянен лагер /Castra Praetoria/.

При изпълнение на служебни дела и в двореца преторианците носели [[тога|тоги]]. На парадите носели богато украсени шлемове и мускулни кираси от елинистически тип, кама, меч, червени туники и плащове. На обточените им с бронз щитове /овални или правоъгълни/ били изобразявани мълниите на Юпитер и скорпиони.

През 1 век преторианците рядко участвали във военните действия, но с голям ентусиазъм правели заговори и преврати и издигали свои избранници. С тяхна помощ след убийството на [[Калигула]], на престола се възкачил чичо му - [[Клавдий]]. След самоубийстворо на [[Нерон]], преторианците убили и следващия император [[Галба]], защото последният отказал да им изплати премиите, с които да купи тяхната лоялност. [[Вителий]] разпуснал част от гвардията, била се на страната на противника му [[Отон]]. Недоволните преторианци подкрепили следващия претендент за трона [[Веспасиан]], който реорганизирал намалялата в следствие на гражданските войни гвардия в 9 кохорти, добавяйки я с предани на него легионери. [[Домициан]] добавил още една кохорта и броят им отново станал 10.

Към края на 1 век преторианците започнали да се използват от императорите за водене на военни действия. През 80-те години гвардейците водели ожесточени боеве с [[даки]]те по долното течение на Дунав, а през 86 г. преторианският префект Корнелий Фускус загинал в бой с варварите. След убийството на [[Домициан]], в което също участвали преторианците, непопулярният сред войската император [[Нерва]] осиновил военачалника [[Траян]] и го направил преториански префект. Гвардейците участвали в кампаниите на императора срещу даките /102 - 107 г/ и в похода му срещу [[парти]]те през 115 - 117 г.

 

През 2 век, във връзка с възраждането на традицията императорът лично да ръководи бойните действия, преторианската гвардия се превърнала от дворцова в полева част. Те съпровождали [[Луций Вер]] на изток през 162 - 166 г. и [[Марк Аврелий]] във войната му срещу [[квади]]те и [[маркомани]]те /169 -180 г/. При [[Комод]] преторианците отново започнали да играят значителна роля в политиката. Префектите му Перен и Клеандър фактически управлявали държавата. След убийството на Комод разхайтените гвардейци обявили търг за императорското място, купено от [[Дидий Юлиан]]. Подкрепеният от дунавските легиони военачалник [[Септимий Север]] ги разпуснал, а от преданите си войници набрал нова гвардия. Тя го следвала вярно в походите му срещу другия узурпатор [[Клодий Албин]] /197 г./; срещу [[Песцений Нигер]] и партите на изток /197 - 202 г./; и срещу [[пикти]]те в [[Британия]] /208 - 211 г./.

През 3 в. преторианските префекти концентрирали все повече власт в ръцете си, назначавайки и сваляйки чиновниците из цялата империя, но често бивали убивани от своите подчинени. Нерядко те заставали на страната на претендента, предложил им повече пари или сами се обявявали за императори. Такъв е случаят с [[Макрин]] и [[Филип Арабина]], организирали съответно убийствата на император [[Каракала]] и [[Гордиан III]] и узурпирали престола; префектите [[Проб]] и [[Кар]]. [[Диоклециан]] съкратил численността на преторианците, а [[Константин]] през 312 г. окончателно разпуснал гвардията след битката при Милвийския мост, тъй като те издигнали и подкрепили противника му [[Максенций]]. Длъжността praefectus praetorio обаче останала, като се трансформирала в началник на тайната полиция.