Швеция е страдала от честите войни на Дания с [[ШлесвигШлезвиг]], [[Холщайн]], [[Мекленбург]] и [[Померания]], заради затрудненията в експорта на шведско желязо към останалата част на континента. Друга основна конфликтна точка е централизацията на управлението на калмарската уния в ръцете на Дания. Шведският кралски съветник заявява равнопоставеност в рамките на самоуправление. Единството на съюза се нарушава през периода на 30-те години на XV в., а напрежението нараства дори до точка на въоръжена съпротива (Енгелбрехтски бунт). Бунтовническите вълни са причина за навлизането на датски войски в Швеция. Ерик Померански е детрониран ([[1438]]-[[1439]]) и заменен от бездетния [[Кристофър Баварски]]. След смъртта на Кристофър през [[1448]] г., Швеция издига [[Чарлз VIII]] като крал на унията, с намерението за запазване на единството, но под управлението на шведската корона. На следващата година Чарлз VIII е провъзгласен и за крал на Норвегия. Доминацията на Холщайн над обединеното шведско и норвежко влияние в унията, водят до решението на датския кралски съветник, да провъзгласи [[Кристиан I Олденбургски]] за крал на Калмарската уния. Следващите седем десетилетия съюзът е разкъсван от постоянни войни между Дания и Швеция.
Завземане на Швеция от датския крал [[Кристиан II]], и последвалата [[Стокхолмска кървава баня]] през [[1520]], водят до нови бунтове от шведска страна. След успешен опит за изтласкване на датчаните от шведските земи през [[1521]] краят на унията е бил предизвестен.
