Сирак Скитник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
премахната редакция 906374 на 87.126.68.69 (беседа) |
м Бот: й -> ѝ |
||
Ред 15:
Завършва Богословското училище в София ([[1902]]). Учител в прогимназията в с. [[Върбец]], в Сливен и другаде ([[1903]]–[[1904|04]]). През [[1908]] заминава за [[Петербург]], където учи [[живопис]] в частното училище на [[Л. Бакст]] (състудент на [[М. Шагал]] и [[В. Кандински]]). Член на групата ''„Мир искусства“'', която в края на [[19 век]] и началото на [[20 век]] се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа ([[Рьорих]], [[Билибин]], [[Петров-Водкин]]); изпраща литературно-художествени писма до сп. ''„Демократически преглед“''. През [[1912]] се завръща в [[България]], участва в [[Балканска война|Балканската война]]. През [[1913]]–[[1917|17]] учителства в [[Асеновград]]. Съредактор на сп. ''„Златорог“'' — от [[1922]]. Драматург и артистичен секретар на [[Народен театър|Народния театър]] в София ([[1923]]–[[1924|24]]), където поставя (1923) пиесата на [[М. Метерлинк]] ''„Мона Вана“'' и изработва проектите на декори към нея. През 1924–[[1925|25]] е [[библиотекар]] в Министерството на просвещението, от [[1935]] до смъртта си — главен ръководител на Радио София. Председател ([[1927]]) на дружество ''„Родно изкуство“'', пръв председател ([[1931]]) на Съюза на дружествата на художниците (дн. [[СБХ]]).
Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира ([[1905]]) със стихове в сп. ''„Художник“''. Сътрудничи с поетични творби на списанията ''„Наш живот“'', ''„Демократически преглед“'', ''„Наблюдател“'', ''„Слънце“'', ''„Българан“''. Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея
Псевдоними: П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.
| |||