Синклер Луис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: tg:Синклер Люис |
м Бот: й -> ѝ |
||
Ред 17:
През 1902 г. постъпва в университета „Обърлин Академи“, оттам се прехвърля в Йейл. След една година, разочарован и от Йейл, заминава за Панама да търси работа на строящия се канал. Известно време работи като портиер в социалистическата комуна на [[Ъптон Синклер]] (1906–07). Запознава се с Джек Лондон и по-късно му продава идеи за къси разкази. Дипломира с магистърска степен през 1908 г. и работи предимно като журналист. За кратко става член на социалистическата партия. Първата му публикувана книга е „Хайк и самолета“ (HIKE AND THE AEROPLANE). Тя излиза през 1912 г. под псевдоним Том Грейъм. Следващата – „Нашият г-н Рен“ (OUR MR WRENN) (1914) разказва за млад и наивен човек, който мечтае за приключения, пътува из чужди страни и накрая се връща към обичайния си, спокоен живот. Подобни герои населяват и другите романи на Луис. След публикуването на първите си два романа, Луис се посвещава изцяло на писането. През 1914 г. се жени за Грейс Ливингстън Хегър, редакторка на „Вог“. Синът им Уелс е кръстен на прочутия английски писател Хърбърт Уелс.
„[[Главна улица]]“ (известна още като „[[Главната улица]]“) излиза късно през есента на 1920 г. и до Коледа става бестселер. „Нов глас зазвуча в Америка“, пишат критиците. Журите, което определя носителите на наградата „Пулицър“, гласува за него, но управителният съвет на Колумбийския университет отхвърля решението и дава наградата на Едит Уортън за романа
Следващият роман на Луис, „Бабит“(BABBITT) (1922), е безмилостно сатиричен портрет на провинциален бизнесмен. Този път градът се нарича Зенит, но е версия на Гофър Преъри, макар и доста по-голям. Джорж Бабит, 46-годишен, копнее за свобода, но в неговият свят изкуството и културата са подчинени на бизнеса. Краткият му бунт започва, когато Бабит се запознава с млада, очарователна клиентка, а жена му тъкмо е заминала извън града за няколко месеца. Младата чаровница го въвежда в бохемски кръгове и той започва да води двойствен живот – сериозен бизнесмен през деня и човек на живота през нощта. В крайна сметка Бабит е уморен от шумните компании и безсънните нощи и се връща в обичайното си русло, доволен, че се е отървал без последици за репутацията си. „Бабит“ става нарицателно име за самодоволен, ограничен човек.
В „Ароусмит“ (ARROWSMITH) (1925) се описва живота на лекар, Мартин Ароусмит, който е пристиснат между идеализма и комерсиализма си. Книгата е предложена за наградата „Пулицър“, която Луис скромно отказва, обяснявайки, че тази награда се дава за книги, които прославят американските ценности, а неговото творчество е с критична насоченост. Същевременно пише в писмо до издателя си: „Някаква идея да намерим връзки за Нобелова награда?“ „Елмър Гантри“ (ELMER GANTRY) (1927) е атака срещу лицемерието на духовенството, написана в гневен, искрящ стил. Елмър е бивш футболист, изключен от семинарията за пиянство, но се проявява като енергичен баптистки пастор и става първият свещеник, който прави собствено радио шоу. В „Дотсуъртови“ (DODSWORT) (1929) семейна двойка пред развод, Сам и Френ, заминават за Европа. Там се разделят, Сам се жени за американка вдовица, а Френ иска да се омъжи за благородник от Виена, но майка
През 1925 г. Луис се развежда с първата си съпруга и три години по-късно се жени за Дороти Томпсън, кореспондентка във вестник, с която пътува до Лондон, Берлин. Виена и Москва. По това време вече прекалява с пиенето и се скарва с повечето си приятели, но запазва неизменен навика си на писане – само за месец написва нова книга, а след това прави, каквото си поиска до следващия творчески порив. Когато научава, че на Синклер Луис е присъдена Нобеловата награда за литература през 1930 г., другият кандидат – Теодор Драйзер – е горчиво разочарован.
|