Екатерина Михайлова: Разлика между версии

Родена е на [[24 октомври]] [[1956]] г. в [[Пазарджик]] в семейство на лекар и преподавател. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] през 1978 г. Работи като адвокат от 1980 г. След 1989 г. става член на Обединения християндемократически център. През 1991-1994 г. е депутат в [[36 Народно събрание|36-то Народно събрание]], заместник-председател на парламентарната група на СДС и член на Законодателната комисия. През 1994 - 1997 г. е депутат в [[37 Народно събрание|37-то Народно събрание]], избрана с листата на СДС. През 1995 г. е избрана за зам.-председател на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията. През 1997 г. е избрана за депутат в [[38 Народно събрание|38-то Народно събрание]] и председател на парламентарната група на [[Обединени демократични сили|Обединените демократични сили]] (ОДС). През юни 2001 г. е избрана за депутат в [[39 Народно събрание|39-то Народно събрание]]. След като ОДС губи изборите от новосъздаденото [[Национално движение Симеон Втори]] (НДСВ) и оттеглянето на [[Иван Костов]] от НИС, Екатерина Михайлова е избрана за лидер на СДС. През март 2002, на ХІІІ Национална конференция на партията, губи поста съревнование с [[Надежда Михайлова]].

 

 

Екатерина Михайлова чете лекции по теория и практика на парламентаризма в [[Нов български университет]] и в [[Пловдивски университет|Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”]]. През май 2005 г. в рамките на проекта “Политическият език” (в който участват преподаватели от Катедрата по български език и студенти от специалност Българска филология на СУ “Св. Климент Охридски”) е отличена за умение за целенасочено и убедено внушаване на идеи и политически пристрастия с показан стремеж към използване на толерантен език.