'''Специалните права на тираж (СПТ)''' (на [[английски език]] SDR-Special Draving Right) са създадени през [[1969]] г. от [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] като безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на МВФ, пропорционално на вноските им, за допълване на съществуващите резервни активи. Всяка страна-членка има специална сметка, по която са записани, разпределените йѝ СПТ. Досега е имало две емисии на специалните права на тираж-през [[1970]]-[[1972]] и през [[1979]]-[[1981]]г. В момента България има дял в капитала на МВФ от 640 млн. специални права на тираж, което прави достъп до финансови ресурси от около 1 милиард и 23 милиона [http://www.imf.org/external/np/tre/tad/exfin2.cfm?memberKey1=93]. СПТ са специфична валутна единица. Нейният обменен курс се определя от [[МВФ]]. Първоначално стойността им е била определена като стойността на 0,888671 [[грам]]а [[злато]]. След провала на Бретън-Удската валутна система, СПТ се предефинират като "кошница от валути". Между [[1974]] и [[1981]]г. валутите, които са влизали в кошницата са били 16, но след [[1981]]г. са само 5. Днес в нея влизат [[евро]]то ([[Германия]], [[Франция]]) [[японска йена|японската йена]], [[британска лира]] и [[американски долар|американския долар]]. Това са валутите на страните, които имат най-голям износ. Тежестта на отделните валути в "кошницата" се предоговаря на всеки 5 години, за да отразява по-реално относителите дялове на страните в международната търговия и износа на страните. Последно е договорена 2001г. Към момента "теглата" на отделните валути са ([http://www.imf.org/external/np/sec/pr/2000/pr0055.htm източник]):
