Луна 3: Разлика между версии

След запуска на ракетата-носител на траектория над [[северен полюс|северния полюс]], тягата на последната степен на ракетата е прекъсната от наземния контрол след достигане на необходимата скорост за пътуване към Луната. Мощтността на сигнала, излъчван от апарата, е около 50% от очакваната. В началото на полета температурата във вътрешността се покачва и като предпазна мярка наземния контрол изключва част от оборудването и променя ориентацията на апарата. Мерките водят до намаляване на температурата от 40 на 30°C. На разстояние от 60 000 до 70 000 km от Луната стаблизиращото въртене е прекратено и апаратът преминава към [[стабилизация по трите оси]]. Долната част на апарата е ориентирана в посока към Слънцето, което огрява обратната страна на Луната.

 

 

След приключване на заснимането стабилизиращото въртене е подновено. Траекторията на апарата го връща обратно към Земята, преминавайки над северния полюс на Луната. Първият опит за предаване на снимките към Земята е осъществен на [[8 октомври]], но е неуспешен поради слабият сигнал на апарата. Впоследствие са предадени 17 снимки със сравнително лошо качество, но с видни основни забележителности на терена. Последната снимка е предадена на [[18 октомври]] и контакт с апарата е изгубен на [[22 октомври]] след извършване на около 14 орбити. По официални данни апаратът изгаря в земната атмосфера през периода март-април [[1960]] г., но е възможно и той да е останал на орбита значително по-дълго.