FIM-92 Стингър: Разлика между версии

| година=[[1981]]▼

| тип-двигател=двустепенен твърдогоривен▼

| бойно-тегло=10,1▼

| бойна глава-вид=фугасна▼

| бойна глава-тегло=3▼

| моц=?▼

| дължина=1,52▼

| диаметър=0,07▼

| обсег=4,8▼

| скорост=750▼

| брой=70 000+▼

}}▼

'''FIM-92 Stinger (Стингър)''' е [[преносим зенитно-ракетен комплекс]] с [[инфрачервено наведение]], създаден в [[САЩ]] и въведен в експлоатация през [[1981]] година. Освен от [[Въоръжени сили на САЩ|американските въоръжени сили]] се използва и от още 29 други страни. Произвежда се от американската отбранителна [[корпорация]] [[Raytheon Missile Systems]] (''Рейтион Мисайл Системс'') и европейския отбранителен концерн [[EADS]].▼

==История==▼

Работата по проекта започва през [[1967]] година, като новото оръжие се обозначава с наименованието Редай ІІ (''Redeye II''). През [[1972]] е прието новото название FIM-92. Първият опитен запуск се състои през 1975 година. След няколко години доусъвършенстване на насочващите системи и двигателя, "Стингър" е приета на въоръжение през 1981. Разработването на нови варианти продължава и до днес. Американската армия днес разполага с общо 13 400 ракети. Общата стойност на програмата до момента е $7 281 000 000.<ref>[http://www.fas.org/man/dod-101/sys/land/stinger.htm FIM-92A Ракети Стингър - Федерация на Американските Учени]</ref>▼

==Описание==▼

Ракетите "Стингър" са компактни и лесни за пренасяне. На теория стрелбата изисква двама оператори, но е възможно и насочването само от един войник. Ракетата има обсег от 4 800 [[метър|метра]] и може да уцели летателен апарат на височина от 180 до 3 800 метра. Дължината й е 1,52 метра, диаметърът е 70 мм (включващ 10 мм стабилизатори). Теглото на заредена ракетна установка е 15,2 кг. При стрелба ракетата се изстрелва първо от малък [[катапулт]]ен механизъм, който я изпраща на безопасно разстояние от оператора, след което се задейства твърдогоривния двигател. Максималната й скорост е 2,2 Мах, или около 750 метра в секунда. Бойната глава е с тегло от 3 килограма и ударен взривател, но има и таймер за самоунищожение в случай, че целта не е достигната. Изстрелването се осъществява посредством специална [[батерия]], която обаче има ограничен експлоатационен срок и се налага тя да се подменя сравнително често. Днес [[Въоръжени сили на САЩ|американската армия]] използва модернизиран вариант с дигитална насочваща система, позволяваща различаването на два типа излъчвания - [[инфрачервени лъчи|инфрачервени]] и [[Ултравиолетови лъчи|ултравиолетови]], което значително повишава устойчивостта срещу [[противомерки]]те на летателните апарати. Съществува вариант на "Стингър", който не се изстрелва ръчно, от от специални установки - като [[М1097 Авенджър]] и [[М6 Лайнбакър]]. Някои [[изтребител]]и също са въоръжени с модифициран вариант на ракетата.▼

==Употреба==▼

Първата употреба на ракети "Стингър" в реални бойни действия е по време на [[Фолклендската война]], когато британски войници, нелегално снабдени с ракети свалят аржентински самолет [[IA-58 Пукара|Пукара]].<ref>[http://www.naval-history.net/F44airbattles.htm San Carlos Air Battles - Falklands War 1982]</ref> [[ЦРУ]] снабдява [[муджахидини]]те в [[Афганистан]] с близо 1000 ракети, като помощно средство срещу съветските въздушни удари. След изтеглянето на руските войски американското правителство си връща почти всички ракетни установки, но са останали 16, които са взети от [[Иран]] и използвани за създаването на местно копие.<ref>[http://www.nisat.org/weapons%20pages%20linked/US/stinger_missile_system.htm]</ref> Анголски антиправителствени части също получават ракети в края на 80-те. През [[1999]] година [[Пакистан]] използва ракети "Стингър" успешно, като сваля един вертолет и два изтребителя на Индийските военновъздушни сили.▼

==Външни препратки==▼

{{commons|FIM-92 Stinger}}▼

==Вижте също==▼