Битка при Солун (1014): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
увод |
на привършване |
||
Ред 1:
'''Битката при Солун през 1014 г.''' е въоръжено стълкновение между българи и византийци, станало към края на войните на цар [[Самуил]] с [[Византия]]. Българска войска, предвождана от воеводата Несторица, търпи тежко поражение от силите на солунския управител Теофилакт Вотаниат и не успява да отклони вниманието на главните византийски сили, които по същото време нападат укрепленията, издигнати от Самуил между планините [[Беласица]] и [[Огражден]]. Победата на Вотаниат осигурява тила и южния фланг на византийците, които скоро след това (на 29 юли) успяват да обходят и унищожат основната българска армия в Беласишката битка.
==Стратегическо положение==
През лятото на 1014 г. византийският император [[Василий II]] предприема поредния си поход към България. От [[Беломорска Тракия]], през [[Серес|Сяр]] и Рупелския пролом той навлиза в долината на р. [[Струмешница (река)|Струмешница]] и спира пред загражденията в подножието на [[Беласица]], където е българската войска, предвождана от Самуил<ref name="angelov55">Ангелов/Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-ХV век), с. 55</ref>. За да отклони вниманието на императора, българският цар отделя една значителна част от силите си начело с Несторица и я изпраща на юг, за да нападне [[Солун]]<ref name="nikolov146">Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146</ref>.
==Поражението на Несторица==
Несторица достига околностите на Солун. В полята западно от града<ref name="nikolov146">Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146</ref> (а според някои изследователи - близо до река Галик<ref name="angelov55">Ангелов/Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-ХV век), с. 55</ref>) той се сблъсква със силна войска, предвождана от солунския дукс Теофилакт Вотаниат. Всичко известно за последвалия сблъсък, както и за повечето от предхождащите го събития, е предадено от византийски летописци. Синът на дукса, Михаил, предвожда нападението срещу българите и е обкръжен от тях. В ръкопашната схватка войските на Несторица търпят тежки загуби и отстъпват под прикритието на стрелци. Още едно нападение на Михаил начело на византийската конница води до окончателно поражение и бягство на българите<ref>Такъв е ходът на битката според византийския автор ''Михаил Аталиат'', цитиран подробно от ''В. Златарски'' в ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, с. 732-733 (с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html 693-694] в електронната версия на изданието от 1971 г.)</ref>.
==Източници==
*'''Златарски''', Васил, ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, Академично издателство "Марин Дринов", София 1994, ISBN 954-430-299-9, с. 732-734 (виж с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html 693-695] в електронната версия на изданието от 1971 г.)
*'''Ангелов''', Димитър, и Борис '''Чолпанов''', ''Българска военна история през средновековието (Х-ХV век)'', Издателство на Българската академия на науките, София 1994, ISBN 954-430-200-X, с. 55
*'''Николов''', Георги, ''Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ - началото на ХІ в.)'', Академично издателство "Марин Дринов", София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 145-146
*'''Пириватрич''', Сърджан, ''Самуиловата държава. Обхват и характер'', Изд. група "АГАТА-А", София 2000, ISBN 954-540-020-X, с. 136
==Бележки==
{{бел2}}
| |||