Битка при Солун (1014): Разлика между версии

През лятото на 1014 г. византийският император [[Василий II]] предприема поредния си поход към България. От [[Беломорска Тракия]], през [[Серес|Сяр]] и Рупелския пролом той навлиза в долината на р. [[Струмешница (река)|Струмешница]] и спира пред загражденията в подножиетосеверното подножие на [[Беласица]], където е българската войска, предвождана от Самуил<ref name="angelov55">Ангелов/Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-ХV век), с. 55</ref>. За да отклони вниманието на императора, българският цар отделя една значителна част от силите си начело с Несторица и я изпраща на юг, за да нападне [[Солун]]<ref name="nikolov146">Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146</ref>.

Несторица достига околностите на Солун. В полята западно от града<ref name="nikolov146">Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146</ref> (а според някои изследователи - близо до река Галик<ref name="angelov55">Ангелов/Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-ХV век), с. 55</ref>) той се сблъсква със силна войска, предвождана от солунския дукс Теофилакт Вотаниат. Всичко известно за последвалия сблъсък, както и за повечето от предхождащите го събития, е предадено от византийски летописци. Синът на дукса, Михаил, предвожда нападението срещу българите и е обкръжен от тях. В ръкопашната схватка войските на Несторица търпят тежки загуби и отстъпват под прикритието на стрелци. Още едно нападение на Михаил начело на византийската конница води до окончателно поражение и бягство на българите<ref>Такъв е ходът на битката според византийския автор ''Михаил Аталиат'', цитиран подробно от ''В. Златарски'' в ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, с. 732-733 (с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html 693-694] в електронната версия на изданието от 1971 г.).</ref>. В ръцете на победителите пада голяма плячка и множество пленници. След като обезопасява по такъв начин Солун, Теофилакт Вотаниат се присъединява към Василий II при Беласица<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, с. 136</ref>. През същото лято Вотаниат е убит в теснините южно от [[Струмица]] от Самуиловия син [[Гаврил Радомир]]<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, с. 137</ref>. Несторица, който успява да се спаси от поражението при Солун, се предава на Василий II четири години по-късно (1018 г.), когато византийският император влиза в българската столица Охрид<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, с. 143</ref>.

*'''Златарски''', Васил, ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, Академично издателство "Марин Дринов", София 1994, ISBN 954-430-299-9, с. 732-734 (виж с. [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html 693-695] в електронната версия на изданието от 1971 г.)

*'''Ангелов''', Димитър, и Борис '''Чолпанов''', ''Българска военна история през средновековието (Х-ХV век)'', Издателство на Българската академия на науките, София 1994, ISBN 954-430-200-X, с. 55

*'''Николов''', Георги, ''Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ - началото на ХІ в.)'', Академично издателство "Марин Дринов", София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 145-146

*'''Пириватрич''', Сърджан, ''Самуиловата държава. Обхват и характер'', Изд. група "АГАТА-А", София 2000, ISBN 954-540-020-X, с. 136