Наследственост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м robot Adding: ko, ru, zh Modifying: vi
м Бот: Поправки в правописа
Ред 25:
Въпреки развитието и успехите на генетиката — наука за наследствеността и изменчивостта на организмите — веществото на гените оставало загадка. Едва в средата на [[20 век]] чрез опити върху [[бактерия|бактерии]] било установено, че пряко отношение към наследствеността има [[дезоксирибонуклеинова киселина|дезоксирибонуклеиновата киселина]] ([[ДНК]]). Съобразявайки известните дотогава данни за състава и особеностите на тази молекула, през [[1953]] г. американският учен [[Джеймс Уотсън]] и английският учен [[Френсис Крик]] предлагат пространствен модел на ДНК. Според него ДНК представлява двойна спирала, веригите на която са усукани една спрямо друга. Всяка верига е изградена от основен скелет, състоящ се от захарида [[дезоксирибоза]] и [[фосфорна киселина]]. Във вътрешността на спиралата са разположени 4 различни бази: [[аденин]] (А), [[тимин]] (Т), [[гаунин]] (Г) и [[цитозин]] (Ц), които се свързват помежду си съответно А-Т и Г-Ц. Някои оприличават молекулата на ДНК на извита стълба, „стъпалата“ на която са свързани между съответните бази. По-нататък били извършени опити с ДНК от различен произход, които убедително показали верността на предложения модел. В молекулата на ДНК наследствената информация се записва на особен химичен език, известен като [[генетичен код]], съставен от различни комбинации на четирите бази — А, Т, Г и Ц. Ако текстът, записан в ядрото на една човешка клетка на този език, се предаде чрез азбуката на хората, ще заеме около 3000 тома, всеки по 1000 страници.
 
Разкриването на структурата на ДНК като че ли поставя нещата на местата им. Носител на наследствената информация е ДНК, а гените са всъщност „парчета“ от нея. Или условието за унаследяване е да имаш ДНК, опакована в хромозоми. Остава открит обаче друг въпрос — по какъв начин ДНК, намирайки се в ядрото на клетката, определя проявяването на един или друг признак или как се изпълнява завещанието йѝ. Основа на живота на организмите и на клетките, които ги изграждат, са [[белтък|белтъците]]. Те са сложни органични [[молекула|молекули]], съставени от навързани една за друга [[аминокиселина|аминокиселини]]. Наследствените белези са резултат от [[обмяна на вещества|обмяната на веществата]], която се регулира от множество белтъчни [[катализатор]]и, наречени [[ензим]]и. Оказва се, че в молекулата на ДНК е записана информация за синтеза на всички белтъци на клетката. Чрез друга нуклеинова киселина, наречена [[рибонуклеинова киселина]] ([[РНК]]), ДНК дава информация как да се синтезира определен белтък. Затова тази РНК се нарича [[информационна рибонуклеинова киселина|информационна]] ([[иРНК]]). Тя пренася информацията за синтеза на даден белтъчен фактор от ядрото на [[цитоплазма]]та на клетката, където върху [[рибозом]]ите (клетъчни частици) се осъществява белтъчният синтез. Така се изпълва и последната „празнина“ при предаването и реализирането на наследствените белези — установява се, че ДНК кодира синтеза на белтъците.
 
== Унаследяване на болести ==