Уили Диксън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м robot Adding: da, es, it, pt |
м Бот: Поправки в правописа |
||
Ред 17:
==Биография==
'''Уилиям Джеймс Диксън''' е роден на [[1 юли]] [[1915]] г. във [[Виксбърг]], [[Мисисипи]] в многодетно семейство. Свиква от най-ранно детство на тежък физически труд по плантациите.
“Моят старец през цялото време пееше блус. Той толкова ми говореше за всичко около и за блуса, че ме увлече по тази музика от най-ранно детство.”- пише Диксън в своята автобиография “Аз съм блусът”. Израства в нищета. Бащата е нещо като полу-бандит, който никъде не отива без двата си револвера. “Случвало ни се е в училище да се задяваме с някое момиче. Баща ми пристигаше и се обръщаше към нас – Какво искате от нея? Не се закачайте – тя ви е полусестра.”, спомня си братът на Уили Диксън.
Ред 27:
На 17 години напуска Виксбърг и се премества в [[Чикаго]], за да стане боксьор. Една година по-късно е обявен за Шампион по бокс – полутежка категория за аматьори на щата Илинойс. Въпреки ранния успех (за кратко дори е спаринг-партньор на великия [[Джо Луис]]), Диксън изиграва само четири двубоя като професионален боксьор, поради възникнали финансови разногласия с менажера му.
Той се отказва от бокса и започва музикалната си кариера през [[1940]] г., сформирайки групата '''Five Breezes''' с Ленърд “Бейби Дуу” Кастън (Leonard "Baby Doo" Caston). Те записват няколко песни до [[1941]] г., но същата година Уили е арестуван на сцената, по средата на концерт, тъй като отказва да получи повиквателните си за армията на САЩ. Този арест е направен с назидателна цел, но Диксън не се предава лесно. За този период той си спомня: “Мен ме съдиха и аз им казах, че не чувствам за свой дълг да отида на война, тъй като условията, в които живее моят народ ни прави не граждани , а субекти. На няколко съдебни заседания аз повтарях- “Защо да работя за или да защитавам този, който убива моя народ?” След като ме бяха поставили в такива условия на живот, за какъв дявол да умирам за тях? Десет месеца ме държаха в затвора на хляб и вода. 30-40 пъти ме разкарваха до съда. Аз се позовах на 14-та и 15-та поправка на Конституцията. Говориха ми, че някой ме е подучил. Но образованието си аз съм получил от улицата . Даже писаха на майка ми, колко лошо постъпвам, че не искам да ходя в армията. В крайна сметка във вестниците писаха, че са ме осъдили на 5 години и 10 000 долара глоба, но всъщност ме пуснаха на следващия ден...” Така или иначе, военните потулват случая, за да не се вдига много шум и през
Диксън прави нова група '''Four Jumps of Jive''', с която свирят в Чикагските клубове и записват за “Меркюри” (Mercury). През [[1945]] г. заедно с “Бейби Дуу” Кастън и китаристът Бернардо Денис (Benardo Dennis) под името '''Big Three Trio''' изнасят редица концерти, а в свободното си време Диксън свири и с [[Мъди Уотърс]].
Big Three Trio сключват първия си договор с “Бълет рекърдс” ( Bullet Records),а през [[1947]] г. с “Калъмбия Рекърдс” (Columbia Records ).
Докато свири в '''Big Three Trio''', Уили се запознава с Фил и Ленърд Чес, двама братя, които съвсем скоро са създали “[[Чес Рекърдс]]”.След разпадането на '''Big Three Trio''', те наемат Диксън на пълен работен ден в студиото. Голямата разлика между Диксън и другите [[блус]]-музиканти е способността му да пише, чете, композира и аранжира музика, която скоро го прави незаменим авторитет в “[[Чес Рекърдс]]”.
През [[1953]] Диксън прави няколко самостоятелни записа, но Ленърд Чес не е очарован от тези му опити – той иска да задържи Диксън като движеща сила в композирането, продуцирането и аранжирането на песните на изпълнителите, работещи за “Чес Рекърдс”, както и в издирването на нови таланти.
Когато братята Чес отказват да привлекат [[Отис Ръш]], когото Диксън счита за бъдеща звезда, той ги напуска и се премества в “Кобра Рекърдс” (Cobra Records). В периода 1957-
През 60-те години Уили Диксън организира за гастроли в Европа American Folk Blues Festival, в който участват редица блус-звезди като [[Джон Лий Хукър]] (John Lee Hooker), [[Т-Боун Уокър]](T-Bone Walker) и мн. др. По това време той сформира групата The Chicago Blues All Stars, която в различни състави съществува и в наши дни.
През 70-те години активно записва за “Оватион” (Ovation), “Калъмбия” и “Ямбуу” (Yamboo), и изнася множество концерти.
През
През [[1987]] му е извършена сърдечна операция, която сериозно възпрепятства кариерата му.
През [[1989]] г. Диксън публикува автобиографията си “Аз съм блусът”. Същата година той издава и последния си албум “Hidden Charms”, който е отличен с “[[Грами]]”.
Умира на 76-годишна възраст на [[29 януари]] [[1992]] г. в [[Бърбанк (Калифорния)|Бърбанк]], Калифорния.
==Външни препратки==
| |||