Конвенция за химическите оръжия: Разлика между версии

м
Бот: Поправки в правописа
м (Бот: Поправки в правописа)
Съвременните химически оръжия задушават, отравят , разяждат и изгарят вътрешните органи , а също така имат нервнопарализиращ и психотропен ефект. Бойните химически вещества се смятат за подходящи както за тактически цели ( на бойното поле ), така и за стратегически нужди ( бомбардировки на територията ма противника, неговите командни пунктове и цивилно население ). Те са предпочитани при водене на т.нар. конфликти с ниска интензивност ( диверсии ,
терористични и партизански организации ). Конвенцията за химическите оръжия (КХО) създаде за първи път условия не само да бъдат поставени извън закона цяла категория въоръжения, но положи и основите на международното сътрудничество в областта на мирната химическа промишленост.
Неупотребата на химически оръжия намира опора в различни морални и правни традиции от далечното минало. Забраната да се изполва отрова и създадени на нейна база оръжия се е спазвала още от древните елини и римляни. Изпълнението на КХО е в пълно съответствие с цялостното развитие на международното хуманитарно право.Брюкселската конвенция (1874 г.) за законите и обичаите за водене на война забранява да се използват отрова и отравящи оръжия. Сред общите принципи на хуманитарното право , приложими към химическите оръжия, биха могли да се посочат следните: имунитет на цивилното население, забрана за използване на отрова и отравящи вещества, забрана на оръжия , причиняващи излишни наранявания и страдания. Употребата на химически оръжия по време на Първата световна война засилва опитите на международната общност да се забрани химическата война. Преди КХО Женевският протокол от 1925 г.е единственото международно споразумение, забраняващо използване на химически оръжия.За разлика от КХО, този обаче този протокол разрешава да се развиват, произвеждат и натрупват химически оръжия. От 1947 г. Организацията на обединените нациие ангажирана активно с обсъждане на химическото и биологично оръжие. На практика всяка година Общото събрание на ООН приема резолюции по различните аспекти на този вид средство за поразяване. В заключителната декларация на Парижката конференция ,приета на 11 .01. 1989г1989 г. , предствителите на около 150 държави декларираха стремежа си да забранят химическото оръжие. По пътят към създаването на КХО , през септември 1989 г. Австралия организира международна конференция. Както всеки друг сериозно наболял въпрос, така и бъдещата Конвенция за забрана на химическите оръжия е предхождана от множество и продължителни международни преговори в рамките на Женевската конференция за разоръжаването и нейните предшественици. Дългоочакваната конвенция е открита за подписване от 13.10. 1993 г. ,което е сторено от около 160 държави. България подписва КХО на 13 януари 1993г1993 г., след което следва и официалната ратификация на документа. Така страната ни става една от първите държави от Източна Европа, ратифицирала КХО и участва в работата на Подготвителния комитет за създаване на международна организация за забрана на химическите оръжия в Хага, Холандия. Едни от основните цели на КХО са :
 Да подвърди международните принципи за суверенно равенство и недискриминиране на държавите;
 Съсласно чл.1 и 2 се забраняват химически оръжия и специфичните средства за тяхното доставяне;
108 034

редакции