Разлика между версии на „Людмила Улицка“

м
Бот: Поправки в правописа
м (без надкатегория)
м (Бот: Поправки в правописа)
'''Людмила Евгениевна Улицка''' (на [[руски]]: ''Людмила Евгениевна Улицкая'') ([[23 декември]] [[1943]] [[Давлеканово]],[[Башкирия]]) е руска писателка.
 
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща [[генетика]]. През [[1970]] г. е уволнена заради преписване на „[[самиздат]]ски“ ръкопис. Баща йѝ е инженер, майка йѝ - биохимичка.
 
Първите ѝ разкази се появат в [[списание|списания]] към края на [[1980]] година. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива [[литература]]та като поле за изява.
 
Книгите йѝ са преведени на над 25 езика. Любимият йѝ похват е ''плюс един'' (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).
 
Два нейни [[сценарий|сценария]] биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“. Носителка е и на френската награда "Медичи", на италианската "Джузепе Ачерби" и на "Пене"
108 034

редакции