Шпицкоманда: Разлика между версии

Основание за съставянето на шпицкомандите е клаузата за гражданската [[милиция]] от решение на Междусъюзническата военна комисия в [[България]] от [[1920]]. То позволява мобилизация на доброволчески части, не по-големи от 1000 души в случаи на "поддържане на обществения ред, застрашен от комунистическите вълнения"<ref name="sbornik">Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в ''Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923г1923 г. Документи и материали." том 2, изд. 1983''</ref>. Действието на шпицкомандите е в разрез с първоначалното решение, тъй като според него "''Те биха могли да получат оръжие от редовните складове, но не ще могат в никой случай да го използват за огневи цели''"<ref name="sbornik">Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в ''Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923г1923 г. Документи и материали." том 2, изд. 1983''</ref>. През 1923 година обаче е издадено специално разрешение на Междусъюзническата военна комисия за мобилизиране на допълнителен контингент "граждани доброволци". Главна роля в тези формирования играят запасните офицери и войници<ref>Янчев, Веселин. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945, София 2000, с. 55</ref>.