Българска работническа социалдемократическа партия (обединена): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без спорни квалификации ("фашисткото") |
м Бот: Поправки в правописа |
||
Ред 1:
'''Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)''' е историческа лява партия, отделила се от [[БРСДП]] след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1894 г. Привържениците на БРСДП(ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество(„общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете
За разлика от [[БРСДП(т.с.)|„тесните социалисти“]], БРСДП(ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в [[Патриотичен блок|Патриотичния блок]], в правителството на [[Александър Малинов|Малинов]]-[[Стоян Костурков|Костурков]] от 1918, на [[Теодор Теодоров]] от 1919. Чрез [[Кръстю Пастухов]] — вътрешен министър в кабинета на Теодоров, „широките социалисти“ предприемат полицейски репресии срещу предишните си съпартийци от БКП(т.с.)
Ред 5:
С участието си в правителството на [[Александър Цанков]], дошло на власт с [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]], БРСДП(ш.с.) минава на крайни антикомунистически позиции, граничещи с фашизъм. Ръководството на партията признава в органа си — в-к „Народ“, че е участвала в потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. На изборите през ноември 1923 участва в коалицията, водена от [[Народен сговор|Сговора]].
След [[Деветоюнския преврат]] партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на [[Народен фронт]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. През август 1943 г., когато Сталинградската битка вече е показала изхода на войната, настроенията за сближаване с БКП надделяват и партията се присъединява към ОФ.
След [[9 септември]] [[1944]] има двама министри в правителството на [[Кимон Георгиев]]. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с [[БЗНС]] на [[Никола Петков]] образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1948 г. лявото крило на партията е прието в БКП при условие, че приема безусловно програмата
[[Категория:Социалистическо движение в България]]
| |||