Берен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: Поправки в правописа
Ред 8:
Тингол отказал да даде ръката на Лутиен. Той казал, че ще позволи венчавка, ако Берен върне един от [[Силмарилите]], трите свещени скъпоценни камъка, откраднати от [[Моргот]] и намиращи се на [[Желязната корона]] на Моргот. Задачата се считала за неизпълнима, но Берен и Лутиен, с помоща на [[Финрод]] от [[Нарготронд]] и [[Хуан]] (и двамата загинали, защитавайки Берен), преминали през много опасности (дори и Саурон, най-могъщият слуга на Моргот) и най-накрая стигнали [[Ангбанд]] и се изправили пред Моргот. Когато Лутиен накарала [[Мрачния владетел]] да заспи чрез пеенето си, Берен успял да вземе Силмарил. Той възнамерявял да вземе още един, но върхът на кинжала му [[Ангрист]] се счупил и порязал Моргот. Когато се опитали да избягат от Ангбанд, огромният вълк [[Кархарот]], когото Моргот сам отгледал, ги нападнал. Берен вдигнал Силмарила, надявайки се сиянието му да отблъсне звяра, но грешал. Кархарот отхапал ръката му и я погълнал заедно със Силмарила (заради което Берен бил наречен Камлост, Едноръкия) и побягнал обезумял към Дориат. Лутиен и припадналият Берен били спасени от [[Орлите]] на [[Манве]]. Впоследствие се завърнали при Тингол, където Берен заявил, че държи Силмарил в ръката си. Когато показал чукана на ръката си, кралят се трогнал (тогава Берен получил своето епессе Камлост (Празна ръка). Берен участвал в лова на Кархарот, в когото звярът бил убит. Задачата била изпълнена,но Берен бил смъртно ранен.
 
Любовта на Лутиен към Берен била толкова силна, че когато разбрала за смъртта му, тя легнала и умряла. Душата йѝ отишла в Залите на [[Мандос]], където тя разчуствала Мандос чрез пеенето си. Тя и Берен били върнати към живот, но и двамата щели да умрат като хора и да отидат отвъд стените на Арда към неизвестно място. Берен и Лутиен заживели на Тол Гален, в средата на река Адурант в Осирианд. Там те останали настрана от смъртните. Берен бил въвлечен в събитията от [[Първа епоха|Първата епоха]] само още веднъж, когато устроил засада на група джуджета, които унищожили Дориат и откраднали [[Наугламир]], в която бил сложен Силмарилът.
 
Лутиен родила син на Берен, [[Диор]], наследник на Тингол, който бил смятан за най-красив сред живите, защото в него течала кръвта на хора, елфи и [[Маяри]] ([[Айнури]]). Чрез неговите наследници кръвта на Берен и Лутиен биле съхранена сред хора и [[Елдари]].
Ред 22:
Анимираната адаптация на „Властелинът на пръстените“ включва подобна сцена, в която Арагорн разказва историята на Берен и Лутиен на хобитите, но не е направена връзка между тях и Арагорн и Аруен, защото Аруен не се появява във филма.
 
Удълженото издание на филмовата версия на „[[Задругата на пръстена]]“ (2001), режисирана от [[Питър Джаксън]], съдържа кратко споменаване на историята. По време на пътуването от [[Брий]] до [[Ломидол]] Фродо чува как Арагорн си пее тихо и го пита коя е жената от песента. Арагорн му отвръща, че е пял за Лутиен. Когато Фродо пита каква е била съдбата йѝ, Арагорн му отговаря, че е умряла. Този момент е отражение на притеснението на Арагорн за Аруен, която заради него се е отказала от безсмъртието си.
 
феновете, надявали се,че на по-обстойно обяснение на историята ще се появи в „[[Двете кули]]“ (2002) и „[[Завръщането на краля]]“ (2003), останали разочаровани.
Ред 37:
Фамилията Толкин идава от немското Toll-kühn, значещо „глупаво смел“. Името Берен също значи „смел“ в [[Синдарин]] и някои вярват, че това не е съвпадение.
 
Когато жената на Толкин починала, на надгробния йѝ камък било написано „ИДИТ МЕРИ ТОЛКИН Лутиен 1889-1971“, а когато той умрял две години по-късно, по негово нареждане било изписано „ДЖОН РОНАЛД РУЕЛ ТОЛКИН Берен 1892-1973“
 
[[Категория:Хора от Средната земя]]