Македонска радио-телевизия: Разлика между версии

 

== История ==

Радио Скопие работи за първи път на [[27 януари]] [[1941]] г. в тогавашното [[Кралство Югославия]]. Новата станция ретранслира програмата на [[Радио Белград]] на средни вълни с мощност от 20 киловата. В края на март същата година, при напускането си на [[Скопие]], сръбските войски умишлено повреждат предавателя. За този период не се намират източници за повече информация.

 

В началото на април германски войски превземат Скопие. По нареждане на Радиоотдела на Германската легация в [[София]], немски екип, ръководен от д-р Лане, възстановява радиостанцията и започва предавания на [[немски език]]. Няколко дни по-късно там е командирован български екип, който излъчва първото си предаване на [[20 април]] [[1941]] г., навръх [[Великден]]. Предаването започва така:

 

Ръководители на Радио Скопие са били [[Любомир Брутов]], [[Есто Везенков]] и [[Димитър Гюзелев]]. Към екипа се присъединяват и [[българи]], живеещи в Скопие. В началото предаванията, излъчвани на средна вълна 426 м. / 704 KHz. От [[16 август]] [[1941]] г. немските програми сутрин и следобед спират и на тяхно място се препредава програмата на [[Радио София]]. С известни варианти програмата продължава и в следващите години, като през [[1942]]-[[1943]] г. българското радио в Скопие има екип от около 20 души, който излъчва в ефир множество различни програми и народна музика. В предаванията на Радио Скопие най-силната част са автентичната и самобитна народна музика, предавания за селското стопанство, детски радиочас, емисията „Труд и радост” и историческите предавания. Станцията работи до напускането на българската администрация през август [[1944]] г.

 

 

Още през август 1944 година „[[АСНОМ|Антифашиското събрание на народното освобождение в Македония]]” (АСНОМ), постави задачата пред съвременния македонски писател и изтъкнат участник в т.нар. Народно-освободителната война, [[Владо Малески-Тале]], да се захване със създаване и работа на първата македонска радиостанция. За тази цел са избрани от първите борбени редове техници и журналисти и са изпратени в село [[Горно Врановци]] на нови задачи. Програмната и журналистическа активност превзе върху себе Владо Малески, а техническата страна Васко Петковски, отговорен офицер за техниката при Главния штаб на Народно-освободителната войска на Македония.