Мая Нешкова: Разлика между версии

Още като студентка в Естрадния отдел при [[Българска държавна консерватория]] (БДК) Мая Нешкова участва във вокално трио "Обектив" [[1976]]-[[1977]], с което осъществява редица концерти и записи. Завършва БДК през [[1978]] г. в класа на [[Ирина Чмихова]].

След завършването си се установява в [[Благоевград]], където постъпва в новоучредения оркестър с ръководител Кирил Икономов. В началото на 1980-те популярността на оркестър "Благоевград" и неговата солистка постепенно надхвърля регионалните граници с песни като ''"Конче вихрогонче"'' и ''"Слънчева обич"'', в които Икономов използва близки до народната музика интонации. Като солистка на оркестър "Благоевград" Мая Нешкова работи в [[Западна Европа]] и осъществява концертни турнета в [[Русия]] и [[Сърбия]]. През [[1987]] г. печели Голямата награда на международния фестивал в [[Улан Батор]], [[Монголия]]. През [[1986]] г. [[БНТ]] излъчва филм ("Слънчева обич") от концерта на оркестър "Благоевград" в [[Сандански]].

Популярността на Мая Нешкова през 1980-те години дотолкова нараства, че тя става единствената звездата на българската естрада, която прави концертите си на стадиони. През [[1995]] г. слиза от сцената, за да роди и отгледа своите близначки. През 2001г2001 г. на Международния фестивал „Еврофест“ в Скопие Мая Нешкова получава купата за цялостно творчество. 4 години по-късно тя се връща на сцената с нови проекти.

* „''Китка за обич''“ - 1981г1981 г., Балкантон

* „''Конче вихрогонче''“ - 1986г1986 г., Балкантон

* „''Честит рожден ден''“ - 1988г1988 г., Балкантон

* ''„Щастие с пари не се купува“'' - 1994г1994 г., Балкантон

* ''„The best“'' - 2001г2001 г.

* ''„За приятелите наши...“'' - 2005г2005 г.