108 034
редакции
(МЕП) |
м (Бот: Поправки в правописа) |
||
Когато традицията бъде заплашена от влиянието на външен за съответното общество модел, членовете на обществото решават кое от традиционния модел да бъде запазено и кое от новия модел да бъде възприето, тъй като традицията обхваща много от елементите, изграждащи [[идентичност]]та им като общество и не могат да бъдат изоставени. Например при сблъсъка между [[Изтока]] и [[Запада]] по време на [[европейска колонизация|европейската колонизация]] в [[Азия]] повечето [[източни общества]] приемат технологичните нововъведения, но запазват обичаите, религията, културата и изкуството си, както и някои особености от устройството на семейния живот.
Традицията става обект на изследване от '''социалните науки''' през [[19 в.]], когато започва да се проявява различието между „традиционно” и „модерно” (то е резултат от значителното развитие на технологиите, развитието на науката, разширяването на световната търговия и т.н.). Понякога [[национализъм|националистически движения]] използват традицията, нейните характерни елементи и практики в дадена държава за легитимиране на своите претенции към властта, като така се проявява противопоставяне между „модернизаторите”, които са обвинявани, че отстъпват от традицията, и „традиционалистите”, които се стремят да я запазят. В [[Европа]] резултатът от влиянието на настъпващата модернизация върху жизнеността на традицията е в това, че традиционалистите приемат не нуждата от запазване на състоянието на обществото без промяна, а необходимостта от съхраняване на традицията чрез постоянната
{{статия от БУП}}
|