Мана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
кирлат (има още) |
||
Ред 1:
{{авторски права}}
{{обработка|форматиране и източници}}
▲Това заболяване е пренесено от Америка в Европа през края на ІX век с подложки устойчиви спрямо филоксера. В момента това е икономически най-важната болест в нашата страна. Причинител е Plasmopara viticola(Berceley et Curtis)Berlese et De Toni от клас Oomicetes, разред Peronosporales.
Жизнен цикъл. Патогена зимува като ооспори (трайни спори) по опадалите листа. Хифите му се развиват в междуклетъчното пространство, от което чрез хаустори черпи хранителни вещества.
Ооспорите извършват първичните заразявания напролет. За да покълнат им е необходимо въздействието на ниски температури. Условията за поникване са температура от 11 до 30 С, влажност на почвата над 70% от ППВ и превалявания в продължение на 2-3 дни. Масовото разпространение на заболяването се извършва чрез конидиоспори. Те са едноклетъчни, яйцевидни с малка брадвичка на върха. Образуват се образуват върху конидионосци, които са многократно разклонени под прав ъгъл и завършват със стеригми. Спорите потопени във вода след делене се превръщат в спорангии, от които излизат 5 – 8 зооспори извършващи вторичните заразявания. Конидиите се образуват при температура между 13 и 28 Си относителна влажност на въздуха над 90%. Те покълват само при наличието на капка вода поне за два часа. Трайните спори се получават след сливането на противоположно полови мицелни хифи. Това е така, защото причинителят е хетероталичен.
Line 12 ⟶ 11:
Форма кафяво гниене – Тя се наблюдава след фаза “грахово зърно” до началото на обагрянето. Плодовете завяхват и се мумифицират от към по дръжките на зърната.
Повредите нарушават физиологичните и биохимичните процеси при растенията, в следствие на което се намаляват добивите, лозите отслабват и са по-податливи на измръзвания .
Борба: Препоръчват се профилактични третирания на растенията преди спорообразуване на патогена u преди падане на дъжд. Определянето на пръсканията се извършва на базата на
Най-трудният момент при прогнозиране на развитието на този, патоген е определянето на първичната инфекция от зимните ооспори и появата на първите мазни петна. Отчитането на покълване на ооспорите започва в момента, когато почвената влажност достигне 70% ППВ, въздушната температура е над 11 С. Процесът
Първото фунгицидно третиране срещу маната трябва да се извърши, когато лозите имат развити листа с големина над 3 см Критичен за по-
При определяне на моментите за третиране се изхожда от следните основни правила:
o Обикновено химични третирания се извършват през един инкубационен период:
Line 23 ⟶ 22:
o Разреждането на третирането може да бъде най-много през три инкобациони периоди, ако времето е много сухо.
o Лозарите-практици препоръчват провеждането на профилактични третирания срещу маната на всеки 4-5 лист нов npupacm.
За предпазни пръскания срещу маната по лозата могат да се използват контактно действащи препрати : бордолезов разтвор-0,l %, бордоцин
При условия, благоприятстващи силното развитие на болестта и особено в критичните фази от развитието на лозата, контролът трябва да се осъществява чрез cucmeмнo-контактни или системни фунгициди, като аkробаm МЦ-0,2%, akcaнuт Си-0,25%, алиеm МОХ 50 ВП-0,4%, арметил С ВП-О,25%, браво 500-0,2%, дeлан 750 СК-0,05%, kалmан СК-0,2%, kopcейт Р ВП-0,25%, кynpoсейт 45 ВП-0,3%, kynpoнам 320 СК-0,25%, kynрофанат 55 ВП-0,3%, кyaдpuc 25 СК 0,075%, Maнекс С 8 ВП-О,15%, Maнколаксил 72 ВП-0,25%, меmалаkсан МЦ 25%, миkал 75 ВП-0,3%, микогард 500 СК-0,25%, полирам ДФ-0,2%, пропифол-0,4%, пужил-0,35%, ридомил голд 68 ВП-0,25%, рипост М-0,2%, сандофан С 7-0,3%, сандофан М 8-0,25%, шавиm Ф 71,5 ВП-0,2%, форум Р ВП 0,35%.
| |||