Илинден (роман): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребни
м дребни
Ред 1:
'''„Илинден“''' е [[роман]] на [[Димитър Талев]] от [[1953]] година, трети в прословутата му [[тетралогия]]: "[[Железният светилник]]", "[[Преспанските камбани]]", "Илинден" и "[[Гласовете ви чувам]]".
 
Особеността на това голямо литературно произведение идва от факта, че то е едно от малкото български творби с харктер на [[сага]]. Романът разглежда зараждането на [[Вътрешна македонска революционна организация|вътрешно-македонската организация]] и причините, довели до появата й. Описва се онова трудно време, когато [[България]] е била вече свободна и княжество, докато [[Македония]] се е намирала още под [[Османска империя|турска власт]].
Ред 6:
 
==Съдържание==
Романът съдържа 4 главичасти:
* "''Първите''"
* "''Апостолът''"
Ред 15:
Отново основно мяста в [[сюжет]]ната линия заема семейство Глаушеви, този път чрез Борис, син на Лазар Глаушев (основна фигура в "''Преспенските камбани''").
 
*ГлаватаПървата част „''Първите''” е посветена на живота в Преспа в края на [[19]] и самото начало на [[20]] век, като отправен център служи живота на семейство Глаушеви.
 
*Втора главачаст „''Апостолът''” е посветена на [[Гоце Делчев]] и създаването на вътрешната македонска организация. Проследяваме зараждането на комитските чети. Някои от героите от „''Преспанските камбани''“ продължават да живеят и в „''Илинден''“. Други умират и нови ги заместват - такъв е Райко Куртев, син на Аце Куртев от „''Преспанските камбани''“.
 
*Ново действащо лице и [[протагонист]] на „''Другарката на орлите''” е и Дона Крайчева, която напуска град Преспа, за да стане учителка в планинското село Рожден. Борис Глаушев също напуска Преспа, женейки се за селска мома. „Откъснах си майко, казва той, едно зелено клонче от планината”. „Нема да те накарам аз да го захвърлиш, сине, отвръща му Ния Глаушева, щом си го откъснал еднъж”.
 
*ЕдноименатаПоследната главачаст „''Илинден''” е посветена на [[Илинденско-Преображенско въстание]]. Тук ставаме свидетели на първата победа на четниците над турския [[аскер]], както и на храбрата смърт на Гоце Делчев (21 април [[1903]] г.).